- Тя е в беда. Казах на Бет, че ще потърся Вани. Ще ми помогнеш ли или не?
- Трябва да говорим с Джъстис.
- Нека го направим.
* * * * *
Вани стисна юмруци и погледна Мейбъл. По-възрастната жена и върна враждебния поглед. Учителката която преподаваше на актьори беше жена, която вместо това е трябвало да бъде сержант. Тя издаваше заповеди със същия безмилостен тон, както бе виждала във филмите.
- Наклони си раменете, Травани. Би искала да изглеждаш победена и депресирана. Била си изнасилена.
- Не бях. - Тя насочи гнева си към Гилда. - Колко пъти трябва да го казвам? Това не е постановка на някаква пиеса. Това са глупости. Видя ли охраната, когато мина през вратата? Задържана съм против волята си. Искаш ли да направиш нещо полезно? Помогни ми да избягам.
Гилда се намръщи. - Не мисля, че сме използвали достатъчно сенки под очите й.
Вани искаше да крещи.
- Ще си взема чантата за грим. - Мейбъл влезе в банята в ъгъла на стаята.
- Нямаш ли някакъв морал?
Гилда поклати глава. - Това е война.
- Чувала съм го преди. С кого?
- Ние се борим за бъдещето си. Тези неща ще завладеят света и ще ни направят домашни любимци.
- Взе ли лекарствата си днес? - Вани се усъмни в това.
- Не вземам лекарства.
- Тогава иди на лекар. Имаш нужда от тях. Ти си заблудена и параноична!
- Млъкни - отсече Мейбъл и се върна от банята. - Никога не съм те харесвала.
- Взаимно е. - Вани се отдръпна, когато по-възрастната жена се опита да нанесе повече грим под очите си. - Спри с това.
- Трябва ли да се обадим на Брус тук? Мейбъл беше отправяла тази заплаха няколко пъти. - Той каза, че ще те завърже, ако ни създаваш проблеми.
- Той също е луд.
- Някога мислила ли си, че човекът с психични проблеми може да си ти? - Мейбъл отново се опита да нанесе грима на Вани.
Тя се отдръпна. - Аз? Ти си тази, която се е присъединила към секта.
- Засрами се - изсъска Мейбъл. - Пастор Уудс е пророк. Той знае какво ще донесе бъдещето. Тези същества ще измислят как да могат да се възпроизвеждат и тогава ще създадат повече свой. Те примамват идиоти като теб, за да родите изчадията им. Спомни си думите на пастор Уудс: този ден идва. Ще има повече от тях от колкото нас. Нека историята е урок. Погледнете какво направиха белите хора с индиянците. Те ще се разпространят и ние ще бъдем тези, които ще живеят в резервати.
- Еха. - Вани не го беше чувала преди. - Просто уау.
Гилда кимна. - Спасяваме нашата раса от изчезване.
- Ще ни направят ли домашни любимци или ще ни убият? Някак съм объркана - промърмори саркастично Вани. - Кое ще е?
- Това е какво ще се случи. - Гилда кимна енергично. - Първо ще бъдем превърнати в добитък, за да отглеждаме дяволския им хайвер и след това ще ни заколят, след като създадат армия от тях.
- Не искам да го изтъквам твърде много, но не би ли направило тези деца по-човешки от Новите видове? Искам да кажа, просто се опитвам да бъда рационална. Те вече изглеждат като хора.
- Пастор Уудс каза друго. Мейбъл отново погледна Вани. - Той е най-умният човек, когото някога съм срещала. Запомни думите му, те ще унищожат нашето човечеството, ако не ги изпратим обратно там, откъдето са дошли.
- Мерикъл Индъстрис вече не съществува. Компанията беше закрита. - Вани не беше сигурна защо се опитва да разговаря логично с двама идиоти, но отново се разплака.
- Тогава нова лаборатория може да ги задържи - отсече Гилда. - Или биха могли да бъдат умъртвени, ако зоологическите градини не ги искат.
- Те не са създания. Те са хора.
Мейбъл надигна глава и хвърли отвратен поглед към Гилда. - Престани да си губиш дъха за тази. Тя не слуша. Казах на Карл, че не е достатъчно добра за него. Г-ца Уличница тук, трябваше да отиде и да гони едно от тези същества.
Гилда потрепери. - Това е толкова тъжно. Съжалявам я. А ти не я ли съжаляваш също? Сигурно е било ужасно.
Вани стисна зъби, но гневът й нямаше да бъде овладян. - Съжалявайте себе си. Вие сте тези със лош морал и сте глупави. Не искам дори да изброявам всички закони, които нарушавате, като помагате на Грегъри да ме държи в затворена. Ако бях на теб, щях да спра да се притеснявам какво планират да правят Новите Видове и вместо това щях да започна да мисля колко години затвора ви очаква всички.
Гилда се намръщи. - За какво говориш?
- Няма да ти се размине това, обеща Вани.
- Игнорирай я. Пастор Уудс каза, че се е погрижил за това. Тя няма да посмее да направи нищо, освен точно това, което той иска. -погледът й бе заключен във Вани. - Викам Брус. Имаш ли нужда от напомняне?
- Майната ти, Мейбъл.
- Брус! - извика кучката.
Вратата се отвори и пазачът се отдръпна от пътя. Брус влезе в стаята. Носеше тъмен костюм и имаше раздразнен вид. - Тя ли ти създава проблеми?