- Тя заплашва със затвор.
Той отвори якето си и показа пистолета си. - Това би било последното нещо, което тя ще направи.
- Какво ще правиш? Ще ме застреляш на пресконференцията ли? - Вани и писна. - Не можеш да ме накараш да се изправя там и да лъжа. Няма да го направя.
- Ти ще го направиш. - Той позволи на якето си да се затвори и изтегли мобилния си телефон. Няколко докосвания на екрана и той го обърна към нея. Дори от метър и полвина можеше да види снимката. Бет изваждаща боклука. Брус се ухили. - Не ти ли пука за живота й? Това ми беше изпратено от един от моите хора. Той ще отиде отново там, когато стартира пресконференцията. Казваш всичко което е на картите, поставени пред теб или ако не успееш да изглеждаш убедително, той ще застреля твоята приятелка кучка.
Коленете на Вани омекнаха, но тя се държеше изправена.
- Аз също ще доставя този пакет в НСО, за който говорихме. Искаш ли да знаеш какво означава това? Ние те искаме мъртва. Те ще те искат мъртва. Няма да имаш къде да се скриеш и някой от нас ще те убие.
- Мразя те. - Тя каза думите тихо, но мислеше всяка една от тях.
Той излезе от стаята и пазачът я затвори.
Мейбъл грееше. - Знаех, че ще затвориш тази нечестива уста. Сега стойте неподвижно и ми позволи да оправя грима ти.
Вани замръзна, оставяйки я да го направи. Бет беше в опасност. Беше достатъчно лошо, че заплашиха живота й. Тя беше готова да поеме много рискове, но не и Бет. Тя трябваше да се измъкне преди да започне тази пресконференция и да я предупреди да излезе от апартамента.
Но как?
Глава 9
- Време е да тръгваме, обяви Мейбъл.
- Май ще се разболея. - Вани изтича в банята и затръшна вратата. Тя обаче не бързаше за тоалетната, а вместо това грабна чантата за козметика на Мейбъл. В нея не можеше да се използва много неща, но забеляза малък лак за коса за пътуване. Тя го бутна отпред на ризата си в кухината между гърдите си, като го закрепи в центъра.
Тя пусна водата в тоалетната, надявайки се, че ще замаскира звука, докато се ровеше в съдържанието на чантата, търсейки неистово молива за очната линия. Беше на дъното. Тя го извади и го скри в бельото си, надявайки се да не изпадне, след което върна малката чанта на плота. Тя пусна вода в мивката и отвори вратата.
И Мейбъл и Гилда стояха там и се взираха в нея.
- Фалшива аларма. Газове.
- Отвратително - изсъска Мейбъл.
- Не съм яла. Никой не си направи труда да ме нахрани снощи или тази сутрин. Това вероятно е хубаво нещо или бих си изповръщала червата. Вие ме разболявате. Тя се отдалечи от вратата и прекоси стаята, прегърна талията си, надявайки се, че това ще помогне да запази очната линия на място. Притисна върха на пръстите си към него.
Вратата се отвори. Брус и другият пазач влязоха. - Да вървим. Не искаме да закъсняваме.
Вани кротко тръгна напред. Тя не искаше да дава причина на нито един мъж да я докосне. Можеха да почувстват двете й откраднати вещи. Брус излезе начело с охраната, която беше близо до петите й, когато слязоха два етажа надолу и излязоха през входната врата до чакаща лимузина. Брус отвори пътническата врата.
- Качвай се.
Вани нямаше план, но се надяваше, че ще успее да вземе пистолета на Брус и може би ще успее да държи Грегъри за заложник. Всичко, което тя ще трябва да направи след това, е да вземе телефона му и да се обади на Бет. Следващото й обаждане ще бъде 9-1-1. Ченгетата можеха да вземат пистолета от нея, след като пристигнат, след което тя щеше обясни защо главата на копелето бе на прицел.
Грегъри не беше в лимузината. Тя беше празна и нейният отчаян план за бягство бе разрушен. Тя се качи и се придвижи към бара, като искаше да е далеч от едрия мъж, който се качи след нея. Брус седеше в средата на седалката на пейката между двете врати. Тя погледна през прозореца и наблюдаваше как другият пазач влиза в шофьорската страна на кабината. Стъклото за поверителност блокира предното отделение отзад. Възможно е Грегъри да е на пътническата седалка.
- Ще бъдем там след двадесет минути.
- Страхотно. - Тя се надяваше Брус да разпознае сарказма.
- Искаш ли да прегледаш картите още веднъж? Имам копие от тях в джоба си.
- Не. Гилда ги покри добре. Мога да ги прочета.
Той изсумтя, но не посегна към предпазния колан, когато двигателят стартира. Тя също. Имаше двадесет минути, за да избяга от лимузината и да намери телефон. Вани се опитаваше да изглежда спокойна, докато седеше назад и хвърляше странични погледи към всичко, което можеше да използва за оръжие. Малката пластмасова бутилка, забита между гърдите й, изглеждаше най-добрият й вариант. Тя можеше да го заслепи, ако хвърли съдържанието в очите му, но той беше голям човек. Той седеше между единствените два изхода. Ще трябва да мине покрай него, за да излезе през една от тези врати.