- Нервна ли си? Просто прочети проклетите карти и действай по начина, по който ти казаха.
Тя задържа погледа му.
- Ще влезем от страната на църквата и веднага ще продължим напред - до мястото, където ще седне пресата. Грегъри и Карл вече са там. Карл ще вземе ръката ти и ще я държи по този начин през цялото време. Ще му позволиш или ще ти счупя проклетите пръсти един по един. Все още сте двойка и ще се престориш, че си му благодарна, че той стои до теб през този труден момент.
Вани стисна зъби.
- Махни този проклет израз от лицето си.
Тя свали погледа си и обърна глава. Малкият бар съдържаше няколко стъклени бутилки, чаши за пиене и бутилирана вода. Вниманието й се спря върху тъмната бутилка алкохол. - Може ли да пия?
- Майната му, не. Последното нещо, от което се нуждаем, е да си пияна.
- Имах предвид водата.- Тя посочи.
- Не.
- Добре. Гърлото ми е сухо. Сигурна съм, че това ще звучи чудесно, когато се опитвам да прочета тези карти и ще трябва да пречистя гърлото си десетки пъти.
- Пий проклетата вода. Просто не я разсипвай върху тоалета си.
Тя погледна надолу към бяла блуза с дълъг ред копчета в горната част. Яката се изкачваше до самото гърло, а имаше и дълги ръкави, които покриваха китките й. Черната, безформена пола падаше почти до глезените. Това й напомняше за нещо, което един учител от ранните години на двайсти век би облякъл. - Пази Боже. Твойта баба сигурно ще си го иска обратно?
- Млъкни по дяволите.
Тя имитира кашлица, обърна се на седалката и крадешком отстрани лака за коса. Завъртя капачката, за да я разхлаби и заклини малката бутилка между седалките, за да се увери, че е скрита. Закопчалката на колана изпъкна и тя се надяваше, че тя ще блокира погледа му, когато се наведе към бара.
- Вода - напомни й той.
- Чух - промърмори тя.
Тя взе бутилираната вода и завъртя капачката. Не беше лъжа, че гърлото й беше сухо. Отпи няколко глътки и погледна през прозорците. Те напуснаха имота на Грегъри и шофираха покрай съседните имения на къщи от висока класа. След по-малко от един блок те биха стигнали куп магазини и ресторанти. Магистралата щеше да е след това. Беше сега или никога. Тя отпи още една глътка, седна назад и зарови покрай страничната част на полата си, тъй като бедрото й беше обърнато към него. Тя свали очната линия и използва палеца си, за да отмести пластмасовата капачка.
Лимузината направи завой и тя забеляза първите магазини. Те се подреждаха по улиците близо един до друг и щяха да продължат за два блока по нататък до входа към магистралата. Трафикът забави колата до пълзене. Тя наблюдаваше Брус с ъгъла на окото си. Изглеждаше спокоен. Погледна водата си и просто я пусна. Пластмасовата бутилка удари пода и водата се изля.
- Опа.
- Кучка! - изкрещя той. - Хвани я.
Тя отказа. - Ти я вземи.
Той се втурна напред и едва не падна от седалката. Завъртя капака на лака за коса. Задната част на шията му беше открита, докато вдигаше пластмасовата бутилка и ругаеше за водата, че бе оплискала целия килим в скъпата лимузина. Тя стисна очната линия в юмрука си на дясната ръка, а лакът за коса с лявата.
Страхът и гневът й я накараха да го намушка с молива. Част от него се заби в кожата му, преди да се счупи. Той изрева от болка и сграбчи ранената си шия, падайки изцяло от мястото си. Той обърна глава, чиста ярост изкриви чертите му. Тя насочи лака за коса към него и отчаяно отприщи целия поток към него. Течността заля очите му и той се опита да я отклони, затваряйки очите си с всичка сила.
- Ти шибана кучко! Ще те убия. - Сляпо опипваше с едната си ръка, докато с другата бършеше очите си.
Вани се изправи, наведе се и грабна една от почти пълните стъклени бутилки с алкохол. Фактът, че Брус почти бе извадил пистолета си от кобура, я мотивира да замахне с бутилката колкото се може по-силно. Разби я върху гавата му. Той изръмжа и силният изстрел на пистолет, който изгърмя много близо до нея, почти я оглуши.
Той се просна и шофьорът заби спирачките. Тя впери поглед в неподвижния мъж, шокирана. Кръв се разля по протежение на бедрото му, където куршумът се беше забил. Той се бе прострелял. Клаксони свиреха и тя погледна през прозорците. Те задържаха трафика. Шофьорът на лимузината внезапно натисна газта, като почти събори Вани отгоре върху Брус, който се беше проснал в краката ѝ.
Тя успя да използва дръжката пред себе си и тази на тавана, за да се задържи в изправено положение. Шофьорът сякаш търсеше място за паркиране, докато лимузината се забави. Вани падна на колене и кацна на ръката на Брус. Тя затърашува в сакото му, избягвайки пистолета. Тя намери мобилния телефон, който бе използвал, за да я заплаши за Бет. Като последна мисъл тя се наведе над него и извади портфейла му от джоба. Пропълзя до вратата.