В секундата в която лимузината спря, тя отвори вратата, щастлива, че не беше заключена. Тя неуверено излезе навън и едва не беше блъсната от кола. Шофьорът натисна клаксона, докато скочи на спирачките, крещейки нецензурни думи.
Тя хукна към тротоара в обратна посока на лимузина, така че шофьорът да не може да се втурне след нея. Можеше да тръгне на заден ход, за да я гони, но той би ударил човека, когото току-що бе ядосала, тъй като колата беше на пътя му.
Хората се взираха, докато тя тичаше. Тя обърна глава, когато избухна още клаксони. Шофьорът на лимузина беше извън колата и тя го чу да крещи. Тя се завъртя напред, като едва успя да избегне сблъсък в пешеходец и зави в една от алеите между сградите. Тя продължаваше да тича, докато не видял голям казан за боклук.
Това беше добро място да се скрие, така че тя застана зад него. Останала без дъх от лудото си тичане се облегна на тухлената стена, докато изучаваше мобилния телефон. Моля те дано да няма зашитна парола! Тя натисна бутона и екранът светна. Тя натисна иконата на телефона и на дисплея се появи номерът на църквата Уудс. Тя отново натисна и клавиатурата се отвори. Пръстът й трепереше, докато набираше домашният им номер.
Звънна четири пъти, докато машината се влючи. Боже, моля те, бъди вкъщи! Той възпроизведе автоматизираното съобщение и бипна.
- Бет! Вдигни телефона. Сега, по дяволите.
- Вани?
Никога не е била толкова облекчена да чуе гласа на приятелката си. - Слушай ме. Ти си в опасност. Грегъри има мъж на път към нашия апартамент. Той ще те убие. Набери 9-1-1 и изчакай полицията. Излез веднага щом те дойдат!
- Какво?
- Нямаме време за глупости. Вземи мобилния си телефон и наберете 9-1-1. Направи го!
- Добре. Какво става?
- Те ме държаха затворена. Те ще те убият. Избягах, така че човекът ще тръгне след теб. Щом ченгетата стигнат до там, веднага ще отидеш и останеш с човека, който обича Елвис. Не използвай името му. Знаеш кого имам предвид.
- Добре ли си? Дръж линията, докато аз се обаждам. Докато чакаше, тя чу обаждането на Бет на 9-1-1.
- Да. Имам спешен случай. Мисля, че някой влиза в апартамента ми. Бет издиктува адреса. - Тук съм сама. Изпратете някой бързо. Може да има пистолет.
Вани дръпна ухото си от телефона и слушаше какъвто и да било звук за шофьора или Брус. Алеята беше тиха, единственият шум идваше от движението по улицата.
- Вани? Вани?
- Тук съм. Полицията е на път?
- Да. Какво стана? Добре ли си? Нараниха ли те?
- Нямаме време да говорим. Трябва да тръгвам. Вероятно ме търсят. Добре съм засега. Зарежи телефона си и отидете до Елвис. Помня неговия адрес. Не вярвай на никого и кажи на родителите ми да вземат караваната. Те трябва да напуснат града. Никога не съм водила Карл в нашата вила. Той мрази природата. Не знам дали Грегъри смята да тръгне след тях.
- Сериозна ли си?
- Те са луди. Нямаш идея.
- Мога да предположа. Казах ти, че нещо сериозно не е наред с това семейство. Ще се срещна с теб на мястото където живее Елвис. Колко време ще ти отнеме , докато успееш да стигнеш до там?
- Не мога. Твърде съм далеч. - Вани надникна иззад сметището. Не видя никой да идва по алеята. Засега.
- Кажи ми къде си и ще дойда да те взема.
- Прекалено опасно е.
- Глупости - скара й се Бет. - Къде си?
- Имам убиец, който ме търси, ако този куршум в бедрото му не го е осакатил.
- Застреляла ли си някого?
- Нямам време да обяснявам. Приготви се и не отваряй вратата, докато ченгетата не пристигнат. Излез оттам и остави телефона си, за да не те намерят. Остави колата си, след като стигнеш на няколко пресечки от Елвис и изчакай той да те вземе. Вероятно съм параноична, но те имат пари. Не използвай твойте кредитни карти. Не оставяй следа, ок?
- Какво ще правиш?
- Не знам. Не съм мислил толкова напред. Мога да се обадя в полицията и да им кажа всичко.
- Отиди при Смайли. Полицията дори не искаше да направи доклад, когато им казах, че нещо не е наред. Имаш нужда от защита и Хомеланд е някъде, където никой не може да се свърже с теб.
- Той смята, че съм го дрогирала.
- Той не го вярва. Говорихме.
- Какво?
- Не ми каза, че има толкова секси глас. Той...
- Шибана кучка! - изкрещя Брус. - Виждаш ли я?
- Не!- извика друг човек. - Мисля, че тя изчезна някъде в този район.
- Трябва да тръгвам. Ще ти се обадя, когато е безопасно. - Вани затвори и се увери, че звукът е изключен на телефона, докато тя се наведе зад боклука. Не би било добре ако Бет и се обади обратно, в случай, че номерът на Брус и се бе изписал на телефона й. Тя го пъхна между бедрата и стомаха си, за да го заглуши, ако вибрира.