Тежкото дишане ставаше все по-силно. - Ще убия тази кучка. - Брус беше близо.
- Кървиш.
- Вратовръзката ми го забави.
- Тя ще отиде в полицията, ако не намерим тази путка.
- Грегъри каза, че е уредил това. Д-р Барнс ще каже, че е претърпяла емоционален срив след изнасилването си. Той ще тръгне след нея и ще поеме отговорност за нея. Тя обаче няма да отиде в болница. Сам ще я доставя в моргата. Знаеш ли какво ще ни струва, ако трябва да я изкараме по този начин? - Той сякаш дишаше тежко и звучеше така, сякаш се намираше от другата страна на боклука.
Вани затвори очи, забави дишането си и се надяваше той да не я намери.
- Може би е хукнала по онази друга алея. Бих го направил, ако бях тя.
- Отиди наляво. Аз ще отида надясно. Кучката ми открадна телефона и портфейла.
- Можеш ли да го проследиш?
- Да. Просто ми трябва лаптопа, за да вляза в моя телефонен акаунт.
- В лимузината под пътническата седалка има лаптоп. Играя онлайн игри, докато чакам Грегъри.
- Ще го използвам. Провери алеята. Дайте ми четири минути и след това върни задника си до лимузината. Ще я проследим по този начин.
Двамата се разделиха, защото тя чу шофьора да тича по-надолу по алеята и стъпките на Брус избледняха, когато той се насочи обратно към лимузината. Вани отвори очи и погледна надолу към телефона. Трябваше да го изхвърли. Реши, че има около три минути преди Брус да стигне до този лаптоп. Ще отнеме време компютърът да се зареди и той да влезе в системата за проследяване. Тя имаше може би пет минути наи-много.
Тя надникна и се премести, след като се увери, че те вече са изчезнали от нейния хоризонт. Тя излезе на улицата, надникна зад ъгъла и видя Брус на около двадесет метра. Група туристи минаха и тя се придвижи напред, така че да я скрият, ако той погледне назад. Тя влезе в кафене два магазина по-надолу.
Линията на чакащите клиенти беше дълга, така че тя влезе в тяхната унисекс баня и заключи вратата. Ръцете й трепереха, докато се взираше в телефона. Грегъри имаше лекар на заплата. Можеха ли наистина просто да го изпратят в полицейско управление, за да им каже, че е луда и да поеме контрол над нея? Това не беше риск който тя беше готова да поеме.
Тя набра номера и получи информацията. „Хомеланд на Новите Видове“. Тя натисна бутона, за да свърже номера директно. Звънна два пъти и приятен мъжки глас отговори.
- Хомеланд. Как бих могъл да ви помогна?
- Нямам много време. Проследяват ме. Казвам се Травани Абрис. Аз съм тази във видеото по телевизията. В беда съм. Трябва да говоря със Смайли. Грегъри Уудс се опитва да ме накара да дам интервю за пресата, за да разказвам лъжи за него и Новите Видове.
- Точно така. Сигурно сте. Вижте, не можете да говорите с него и сте петдесеттата Травани, която се обаждаха през последнят половин час само.
Тя се облегна на заключената врата. - Брас беше със Смайли. Брас е голям човек, страшен е и носи косата си на опашка. Медиците бяха Шейн и Нед. Избягах от тях на паркинга за камиони. Аз наистина съм Травани Абрис и съм в беда. Грегъри Уудс ме държа като затворник във вилата му. Току-що избягах от двамата му пазачи и те ме търсят. Откраднах мобилен телефон, който те проследяват в момента. Трябва да го зарежа или ще ме намерят.
Гласът на мъжа се задълбочи. - Къде си?
Тя каза бързо адреса и името на кафенето. - Скрила съм се в тоалетната. Не мога да остана тук, - тя захапа устни. - Можеш ли да ми помогнеш?
- Ще изпратим екип. Стойте в тоалетната.
- Те могат да влязат тук и да ме вземат.
- Знаете ли наблизо безопасно място?
Тя не познаваше добре града, но видя парка от другата страна на търговския център, когато премина през него. Беше запомнящо се заради големите статуи. - Има парк. Мога да се скрия там.
- Ще изпратим екип. Те могат да бъдат до вас в рамките на двадесет и пет минути.
- Добре. Трябва да изхвърля този телефон.
Тя затвори и го обърна, но не можа да намери място, от където да извади батерията. Тогава тя влезе в кабината и го хвърли по тоалетната. Той бързо се потопи във водата.
Брус имаше петдесет и седем долара в портфейла си. Тя запомни пълното му име и къде живее. Парите отидоха в джоба й и тя пусна портфейла в кошчето. Отне миг, за да изхвърли хартиените кърпи отгоре, за да го скрие от поглед.
Беше ужасяващо да отключи вратата и да излезе от тоалетната, но тя се страхуваше повече да остане в случай че сигналът от телефона все още е активен. Това би ги отведело право към нея. Когато тя се измъкна от тоалетната и погледна през прозорците на улицата, линията на посетителите изглеждаше безкрайно дълга.