Брус и шофьорът не се виждаха, така че тя се приближи до вратата и ги потърси. Само непознати преминаваха навън когато тя излезе навън.
Тя се обърна и тръгна бързо, опитвайки се да остане с групите от хора. Тя си пожела да можеше да си смени дрехите но всички магазини за дрехи изглеждаха скъпи. Петдесет и седем долара нямаше да й купят тоалет.
Мина покрай магазин за тениски, направи пауза, хвърли поглед върху реклама за разпродажба и влезе. Приветливa тийнейджърка се ухили. - Здравейте! Има ли нещо, с което мога да ви помогна?
- Само разглеждам.
Тя бързо оцени стелажите и грабна торбеста черна тениска. Тя беше на разпродажба и дори не отдели време да разгледа какво е отпечатано на лицевата страна. Премести в задната част на магазина, където бяха мъжките памучни шорти. Грабна размер "М", който се продаваше за десет долара и се приближи до един стелаж. Имаха евтини джапанки и шапки. Тя избра черни, хвърляйки всичко на плота.
Момичето маркира нещата на касата и подаде касов бон. Вани трепна, предавайки по-голямата част от парите си. - Имаш ли нещо против, ако се преоблека тук? Закъснявам за тренировъчна сесия с моя личен треньор. Не мога да се упражнявам в това.
- Ходихте на погребение ли? - Момичето я погледна със съчуствие.
Вани погледна надолу към ужасната риза и пола. - Да.
- Съжалявам. Изгубих чичо си миналата година. Кого си загубила?
Тя взе своите покупки. - Някой, който едва познавах. Това беше частично вярно. Тя беше сбъркала за Карл и той също така можеше да е мъртъв за нея.
- Има тоалетна точно там.
Полата и ризата влязоха в кошчето и тя облече свободните, неподходящи дрехи. Косата й вече беше вдигната нагоре, така че просто дръпна шапката над нея, надявайки се, че това ще й помогне да се слее. Токчетата последваха изхвърленото облекло в кошчето. Тя пристъпи към джапанките и излезе от банята.
- Благодаря!
Не е изчака момичето да отговори или да коментира, ако забележи, че Вани не изнася своите неща с нея. Тя провери тротоара, не видя лимузината, Брус или шофьора. Тя навесе брадичката си, приведе глава надолу и се смеси с тълпите, пътуващи по посока на парка.
* * * * *
Смайли беше в канцеларията на Джъстис и спореше за да зашити своето желание да намерят Вани, когато Флирт се втурна.
- Травани Абрис току-що се обади на основната ни линия. Държеше телефона. - Изтеглих записа. Той натисна бутона. Всички слушаха разговора.
- Трябва да я вземем. - Смайли искаше да изскочи през вратата и да отиде веднага на хеликоптера. Това беше най-бързият начин да се достигне до нея. - Обадете се на пилота, за да стартира хеликоптера.
Флирт го погледна. - Вече е свършено.
Джъстис се намръщи. - Може да е капан.
- Чухте страха в гласа й - изръмжа Смайли. - Нека я вземем. Държали са я против волята й. Точно както каза нейната приятелка. Тя е в беда.
Фюри се изправи. - Аз ще отида.
- Не, аз ще го направя. - Джъстис стана от мястото си и отвори горното си чекмедже, извади кобура и пистолетта си. - Тя ме срещна за кратко в хотела. Искам тя да види познато лице. Чухте какво трябваше да каже Смайли за това, което може да е чула в джипа на път за Хомеланд. Може да повярва, че сме изпратили екип, който да я арестува, ако просто ги изпратим до нейното местоположение. Не искам тя да бяга, ако наистина е в беда.
- Прекалено опасно е, протестира Фюри. - Ще отида с екипа. Това може да я успокои само като види лице на Вид.
- Отивам. - Смайли скочи напред.
Фюри го изгледа със студен поглед. - Не. Може да е капан, който да те примами там. Ако тръгнеш след нея, ще те накара да изглеждаш виновен по обвиненията им. Ще кажат, че си пристигнал за да й попречи да говори пред пресата.
- Това е друга причина да отида. Ще се справя с пресата, ако те чакат да видят дали ще се покажем. - Джъстис си закопча кобура и дръпна сакото си от облегалката на стола. Той се взря във Флирт. - Предполагам, че си поискали екип, който да се събере при хеликоптера?
- Да. Исках ги в готовност, в случай че решите да вземете жената.
- Поне позволете ми да се возя в хеликоптера. Няма да изляза. - Смайли трябваше да е там. Фюри и Джъстис се притесняваха, че това е капан, но той не вярваше в това. Тя звучеше толкова уплашено в записа.
- Не. - Джъстис се приближи до него и стисна рамото му. - Ти си твърде емоционален и това е последното нещо, от което се нуждаем. Ще я доведем безопасно тук, ако историята й се протвърди. Тогава можеш да я видиш.
Той искаше да протестира, но Джъстис заговори отново, преди да може.
- Можем да спорим или бих могъл да отида до този хеликоптер, като го вдигна във въздуха по-бързо, за да стигна до нея. Кое ще бъде?