- Върви, неохотно каза Смайли.
Джъстис и Флирт излязоха от офиса и Фюри въздъхна.
- Надявам се да не е капан.
- Тя е в затруднение. Смайли беше сигурен.
Погледът на Фюри го задържа. - Надявам се, за доброто на всички нас. Не познавам жената, но наистина се отвръщам на църквата Уудс. Искаш ли да дойдеш в Сигурността с мен? Ще следим ситуацията оттам. Екипът ще поддържа постоянен контакт с нас.
- Да. Смайли поне искаше минута по минута да има актуализация, ако не можеше да бъде там.
Глава 10
Вани проточи врата си, надничайки около голямата статуя на мечката зад която тя се бе скрила. Улицата не беше твърде далеч и лимузината мина два пъти. Брус и шофьорът я търсеха и тя се страхуваше, че ще я намерят преди пристигането на НСО. Тя си пожела да има часовник, но трябваше да предположи колко време е минало след безумното й обаждане до Хомеланд.
Ами ако не дойдат? Беше страшна мисъл. Ами ако дойдат да ме арестуват? Това беше реална възможност, ако Грегъри се възползва от заплахата си да предаде този флакон с пръстови отпечатъци върху него. Облегна се на предния крак на голямата бяла статуя и прегърна талията си.
Всичко се свеждаше до това, че се страхуваше повече да се обади в полицията. Брус не би блъфирал, че Грегъри има лекар на заплата при него, тъй като не знаеше, че тя е достатъчно близо, за да чуе плана им. В крайна сметка тя щеше да звучи толкова безумно, както би казал докторът, ако се разбереше за цялата история за църквата, за това, че искат да я задържат.
Чантата й все още беше във вилата на Грегъри. Въпреки че нямаше пари, нито идентификация, нито кола, тя отказа да рискува да изложи Бет в опасност, като я помоли да дойде да я вземе. Брус знаеше как изглежда най-добрата й приятелка. Тя потрепери, представяйки си колко ужасно щеше да бъде, ако забележиха Бет. Той можеше да я застреля на място.
Бет и беше казала, че е разговаряла със Смайли. Знаеше, че Бет не би я призовала да се свърже с Хомеланд, освен ако не сметнеше, че ще е добре. Какво беше казала? Тя отново надникна на улицата. Нямаше лимузина, но и джипове също не бяха в полезрението й.
- Къде си? - Трябва вече да са минали двадесет и пет минути. Като че ли бяха минали часове. Това беше страхът и адреналинът. Тя се облегна назад и погледна към небето. Ставаше все по-топло с всяка секунда. Сянката на голямата статуя я предпазваше от пряка слънчева светлина, но щеше да е дълъг ден, ако НСО не се покажеше. Тя би се страхувала твърде много, за да си проправи път през парка, докато не се стъмни. Брус не изглеждаше тип който би се отказал лесно.
Може би ще изкърви до смърт. Беше нещо, на което тя се надяваше. В един момент той трябва да потърси лекарска помощ. Съмняваше се, че ще отиде в болница, освен ако не я обвени, че го е простреляла и би искал да й причини неприятности, като го съобщи. Това беше мрачна концепция. Полицията щеше да я издирва също. Тя си представи заглавията във водешите новини в главата си. Озлобената жена стреля по горкият бодигард, който се е опитвал да й помогне. Тя изсумтя.
Далечен звук привлече вниманието й и тя надникна отново към небето. Сърдечният й пулс се увеличи, когато разбра какво е. Хеликоптерът се приближи и тя го забеляза върху редица дървета. Беше черен с бели надписи отстрани. Тя примигна към слънцето зад него, но беше почти сигурна, че бяха изписани три букви - НСО.
- Те дойдоха - промърмори тя и се отблъсна от статуята.
Хеликоптерът прелетя по-близо и тя вдигна ръце, махайки да привлече вниманието на пилота. Той сякаш я забеляза, тъй като промени посоката. Нейното настроение намаля много, когато вятърът от перките отвяха шапката й и силният двигател почти я оглуши, когато се спусна на тридесет метра от нея на тревата между линията на дърветата и голямата мечка. Тя вдигна ръка, за да защити очите си и изчака, докато докоснаха земята.
Страничната врата се отвори и четирима облечени в черно униформени мъже изскочиха. Щурмовите им пушки стояха в ръцете им, като не обещаваха приятелско посрещане. Те бързо се разпръснаха, паднаха на едно коляно и насочиха оръжията навън, сякаш очакваха атака. Нито едно от дулата им обаче не беше насочена към нея.
Фигура в костюм изкочи последно и той държеше наведена главата си, докато не премина подвижните перки. Вани го позна и се спъна тръгвайки напред, несигурена дали трябва да се приближи до Джъстис Норт или да избяга в обратна посока. Тъмният му поглед се беше заключил върху нея и тя не можеше да пропусне мрачната линия на устата му.