Тя спря и изчака, докато той не дойде пред нея. - Ти дойде!- Тя трябваше да крещи.
Той се огледа, говорейки достатъчно силно, за да го чуе: - Ела с мен. Ще бъдеш в безопасност.
Тя се премести малко, за да огледа хеликоптера. Надяваше се, че Смайли ще дойде да я вземе, но той не беше там.
- Не можем да стоим дълго на земята. Не сме получили разрешение. Полицията ще пристигне скоро и вероятно новинарските екипи.
Тя преглътна силно. Те дойдоха по нейно искане и не беше като че ли тя имаше други възможности. Хеликоптер, кацнал в парк, би привлякъл много внимание. Тя обърна глава и погледна към улицата. Колите спираха и хората се втурнаха от магазините да гледат. Тя се изправи срещу Джъстис Норт и кимна.
Той протегна ръка и тя я е пое. Той имаше топла кожа, която й напомняше на Смайли. Тя го последва, когато той нежно я дръпна. Краката й трепереха и звукът от хеликоптера не беше точно успокояващ. Никога не бе летяла на такова нещо, но Брус можеше да се появи всеки момент, ако все още беше в района.
Джъстис наведе главата си и я заведе до отворената врата на хеликоптера. Той пусна ръката й и тя стисна пода на товарната зона, без да знае как да се качи. Тя беше по-висока, отколкото си представяше, че може да бъде. Тази дилема беше решена, когато Джъстис стисна ханша й и просто я повдигна. Тя се хвана за една от седалките и се промъкна вътре. Не беше грациозно, но тя беше вътре. Неговото влизане изглеждаше много по-лесно, докато тя седна на място и го наблюдаваше. Той просто сложи ръка на пода и леко подскочи. Даде и знак да се премести, което тя направи.
Четиримата мъже в униформа се изправиха и се върнаха в хеликоптера. Бяха вътре за секунди и вратата се затръшна. Това не заглуши много двигателят или перките. Джъстис седна до нея и й подаде колан. Той посочи скута й на другата страна и тя погледна надолу. Тя се привърза и го наблюдаваше как той прави същото. Един от униформените седеше до него от другата му страна, докато трима от тях седяха срещуположно.
Тя се взираше в оръжията им, тъй като лицата им бяха покрити с затъмнени щитове, прикрепени към каските им. Всички те носеха НСО лепенки на бронежилетките. Хеликоптерът се издигна и тя изстена в отговор на странното усещане, което предизвика движението. Цялото нещо сякаш се люлееше напред-назад за няколко секунди. Тя погледна навън, но съжали, когато се издигнаха по-високо от върховете на дърветата.
Джъстис докосна ръката й и тя го погледна. Обърна се към него и той протегна обемисти слушалки, като я помоли да ги сложи. Тя ги прие и го наблюдаваше как слага неговите. Той дори й показа как да натисне микрофона до устата си. Тя последва примера му.
- Чуваш ли ме?
Гласът му се разнесе ясно в слушалките срещу ушите й. - Да.
- Изглеждаш зле. Този начин на транспорт е безопасен. Не гледай през прозорците, ако се притесняваш от височина или бързото движение. Просто се съсредоточи върху мен.
- Добре. - Тя държеше погледа си заключен с неговия. Той имаше хубави очи и мрачното изражение в тях бе избледняло.
- Аз съм Джъстис. Помниш ли ме от хотела?
- Да помня те.
- Не изглеждаш добре, Травани. Имаш ли нужда от медицинска помощ? Можем да извикаме нашите лекари, когато кацнем.
- Вероятно е от гримът. Добре съм. Уплашена, но съм добре. - Тя затвори устните си. Беше нервна и не искаше да бърбори. Той беше Джъстис Норт. Съдбата й беше в неговите ръце.
- Няма от какво да се страхуваш. Можеш ли да ми кажеш защо ни се обади?
- Бях задържана против волята си във вилата на Грегъри Ууд снощи. Те планираха да ме принудят да кажа, че Смайли ме е дрогирал. Тя остави историята да се излее. В края на краищата тя бърбореше, но това я разсейваше от ужасния начин, по който хеликоптерът подскачаше. Пръстите й се вкопчиха в седалката достатъчно силно, че се притесни, че може да нанесе щети на кожения материал.
- Не съм дрогирала Смайли - закле се тя. - Казаха, че са платили на бармана да го направи. Този човек Брус си сложи ръкавици, изтегли стъклен флакон и принудително притисна пръстите ми към него. Сложи го в найлонов плик, за да може Грегъри да ме изнудва, ако не кажех каквото те искат. - Сълзи изпълниха очите й. Тя наистина искаше той да й повярва.
Той се намръщи. - Проведохме проверки на всички служители. Барманът е работил няколко смени с други Видове в бара си без инциденти. Затова предположихме, че си ти. Екипът каза, че сте отишли директно към Смайли, когато си влязла в бара, сякаш си го имала като цел.
- Дори не разбрах, че той е Нов Вид, преди да седна до него. Грегъри ми каза, че имате гробища, пълни с тела в Хомеланд и Резервата. Моля ви, не ме убивайте.
- Ние не убиваме жени. - Той протегна ръка и се поколеба, преди да я потупа по коляното. Това беше успокояващ жест. Спря след две потупвания. - Този мъж казва много неща за нас, които не са верни.