Поглъщаше повече от чая си, но дори ледената напитка не би могла да й помогне да се охлади. - Еха. Тук е наистина топло. - Вани усещаше пота й да се стича по гърба и между гърдите й. Тя се промени позицията на тялото си, като и се искаше да не носеше пола стигаща близо до глезените й. Бедрата й също се чувстваха влажни, сякаш се потяха. - Може би трябва да се мотая в този бар по-често. Като сауна е. Кой има нужда от упражнения?
Смайли вдигна ръка и махна, за да привлече вниманието на бармана. Мъжът дойде, но не изглеждаше щастлив от това. Той се държеше леко надалеч от барплота. - Какво ти е необходимо?
- На жената и е горещо, както и на мен. Бихте ли могли да увеличите климатика?
- Разбира се. - Той се завъртя и почти хукна към отсрещната страна на бара.
- Толкова за доброто обслужване, след като получи голям бакшиш- промърмори Вани.
- Той изглежда изплашен.
Тя погледна Смайли. - Така ли мислиш?
Той кимна.
Тя погледна ръцете му. - Съблечи си якето.
- И?
Тя облиза устни и се премести на мястото си. Замайване я завладя и тя стисна ръба на бара, за да се задържи стабилно, докато преминеше. - Ти наистина си мускулест.
- И това е ужасяващо?
- Вероятно е разбрал, че можеш да му сриташ задника.
- О. Никога не бих нападнал някого без основателна причина. Трябва ли да му кажа, за да не го плаша? Аз не съм заплаха за мъжа.
Тя поклати глава. - Просто го игнорирай. Някои хора са параноични дебили.
Смайли отпи още една глътка сода. - Ти си мислиш, че аз го ужасявам само защото съм от Видовете.
- Ти не ме ужасяваш. Ти си приятен.
- Благодаря ти. - Той повдигна китката си, за да погледне часовника си.
- Трябва ли да си тръгваш?
- Не. Просто не мога да повярвам, че е десет през нощта. Не се чувства толкова късно. Предполагам, че трябва да довърша питието и да се върна в стаята си. Имам ранна смяна сутринта.
- Е-да. Аз също скоро трябва да отида в стаята си, но мисля, че първо ще хапна нещо. Пропуснах вечерята си по-рано.
Той я изучи. - Не беше добра ли?
- Трябваше да имам вечеря с някои хора, които казваха неща, които ме караха да се разболявам. Това уби апетита ми. Те са идиоти. Изглежда, това е навсякаде тази вечер.
- И така, защо трябваше са ядеш с тях?
- Нямах избор. Бях някак си тласната към това от някой друг.
Той сякаш разбираше това. - Те имат добра храна тук. Ядох вечеря в този бар вчера. Бих препоръчал пържолата.
Той приличаше на месоядец на Вани. Карл беше вегетарианец. Образ на бял лук с лицето на Карл изведнъж изскочи в главата й и тя избухна в смях.
Твърда ръка стисна рамото й. - Добре ли си?
Тя се взря в Смайли и хуморът избледня. Той беше наистина красив и тя забеляза, че мирише добре. - Кой е одеколона, който носиш? - Тя вдиша и искаше да е по-близо, за да го подуши по-добре. Тя се наведе напред и едва не падна от барстола си.
- Вани? - Смайли стисна другата й ръка, за да я задържи на място. - Какво не е наред? Зениците ти са разширени и ти почти се задъхваш.
- Аз ли? - Замайването й беше отминало, но тя все още се чувстваше нестабилна. Съсредоточи се върху дишането си и разбра, че Смайли е прав.
- Горещо ми е - тя погледна какво е останало от ледения й чай - чувствам се пияна. Мисля, че барманът ми дал грешна напитка. Казах леден чай, а не чай от Лонг Айлънд.
- Не разбирам.
Тя вдигна глава и отново се загледа в очите му. Те бяха прекрасни. - Едното има алкохол, а другото не. Аз, хм, мисля, че той ми даде това с алкохола. Имаш чувствени и съблазнителени очи. - Разбра, че бе казала тази последна част на глас. - Съжалявам. Не исках да ти казвам това.
Наведе се по-близо, докато лицата им не бяха само на няколко сантиметри. Не можеше да не се взре в устата му. Изглеждаше просто направена за целувки и мека, въпреки че самият той беше толкова мъжествен.
- Вани? Какво мога да направя? Трябва ли да се обадя на някого? Имаш ли приятел тук в хотела, който може да те придружи безопасно до твоята стая? Бих могъл да се обадя на охраната на хотела. Сам бих могъл да те заведа, но това може да е неподходящо.
Тя изтръпна страхливо, като си представи съквартирантката й веднага как ще се втурне към Карл. Той й заповяда тя да се качи горе и не би се радвал, че вместо това бе отишла в бара. Той щеше да загуби ума си, ако Смайли я заведеше до вратата и Мейбъл го видеше.
- Няма да се възползвам от теб. Ти си в безопасност.
- Не е това. - Тя поклати глава и съжали, когато стаята се завъртя. - Съквартирантката ми е. Глупости. Това би било толкова лошо.