- Ще бъдеш. Защо не работиш? Така ще ти минава времето.
Смайли се завъртя, преди да каже нещо, за което ще съжалява и изкочи от Сигурността. Беше изкушаващо да игнорира заповедта и просто да се появи на хеликоптерната площадка, за да поздравят Вани. Той обаче се въздържа, защото Фюри имаше известно право. Той може да е последният мъж който тя би искала да видя след това, което се бе случило между тях.
Той заобиколи всички останали превозни средства и се втурна възможно най-бързо към северната стена. Той знаеше зоните на полетите на хеликоптера и поне искаше да го гледа как каца, за да се увери, че тя пристига безопасно в Хомеланд. Няколко километра по-късно той остана без дъх, когато спря пред стената. Мъжът горе преметна оръжието си и свали шлема си.
- Нещо е наред ли? - Слаш надникна отгоре.
- Освобождавам те.
Мъжа изви вежди. - Никой не ми казал.
- Просто го направи.
- Става дума за жената ли?
Смайли скръцна със зъби от безсилие. - Да.
- Разбрахме, че летят. Няма ли да се срещнеш с жената, когато кацнат? Ти си далеч от нея тук.
- Казаха ми да стоя настрана.
Мъжът свали оръжието и шлема си. Той скочи, презими се с приклякане на няколко крачки. Мъжа от котешкия Вид се изправи и го погледна с присвити очи.
- Ти си ядосан.
- Ти не би ли бил?
- Тя ли поиска да не се приближаваш до нея?
- Джъстис и Фюри го направиха.
- Защо?
- Те искат да я разпитат.
- Ти ще им разрешиш? Ти би могъл да направиш това, което Тру направи и просто да им откажеш достъп до нея. Те позволиха на Тру да задава въпросите на Джейни и самият той да я интервюира.
- Защо всички продължават да ми напомнят за тази история?
Слаш се поколеба и след това се усмихна бавно. - Беше смел и проработи за него. Тру успя да задържи жената. Може би затова са те помоли да стоиш настрана. Подозират, че и ти би могъл да го направиш.
Не беше така, сякаш не беше помислил просто да грабне Вани и да я държи далеч от другите Видове. Не бяха взели Джейни от Тру. Даркнес се застъпи за мъжа и заплаши екипа на оперативната група с насилие, ако се опитат да се намесят. Той също бе имал подкрепа от другите Видове, които са я познавали от пленичеството си. Вани беше непозната за всички освен него.
- Не искам да я травматизирам, ако не желае да ме вижда. Тя може да не иска.
- Но ти искаш да я видиш.
- Да, но няма да насилвам този въпрос.
- Умно, Слаш кимна. - Имаш ли нужда от помощ на стената? Ще ги уведомя къде си и че си заел моето място. Той докосна радиото си.
Смайли посочи дървото. - Аз ще се кача от тук.
- Беше спокойно.
- Добре.
Слаш се обърна и се отдалечи, изчезвайки зад едни от големите храсти. Смайли се приближи до дървото намиращо се до стената и започна да се изкачва. Той трябваше да скочи от клона до върха на стената, която ограждаше периметъра на Хомеланд. Пътеката с ширина малко повече от метър завършваше с висока преграда. Той вдигна изхвърленото щурмово оръжие и шлемa, като облече последното. Той насочи вниманието си към външния свят. Нищо не помръдваше, доколкото можеше да види.
Погледът му се повдигна към небето. Вани скоро щеше да прелети с Джъстис. Изглеждаше цяла вечност, преди вниманието му да бъде привлечено от звука на приближаващия се хеликоптер. Прелетя точно над главата му и той се обърна, гледайки как се приземява близо до центъра на Хомеланд.
Вани беше пристигнала. Обърна гръба си и гледаше внимателно земята за движение. Последното нещо, което искаше, беше да има атака, точно когато Вани пристигна в НСО. В този момент той беше ядоса достатъчно, за да убие всеки, дръзнал да се опита да прекоси стената в неговата секцията.
Глава 11
Вани наистина не харесваше чувството на слабост в стомаха си, когато най-накрая стигнаха до Хомеланд. Може да бе причинено от това, че не бе яла цял ден, но нервността, смесена с возенето на хеликоптера, изглеждаше по-логична. Джъстис Норт се усмихна окуражително, когато го погледна. Хеликоптерът кацна и униформените пазачи отвориха вратата. Той й махна да го последва.
Джъстис излезе, но след това посегна, за да и съдейства. Тревогата й се засили, когато огледа района. Поне дузина униформени Нови Видове я гледаха от всички страни, без да броим тези, които носеха черни шлемове с тонирани щитове за лице. Мрачните им изрази не бяха приветливи или приятелски настроени. Тя последва Джъстис до чакащия джип.
- Седни на седалката за пътници.
Тя се покатери, но се напрегна, когато два големи Вида седнаха отзад. Джъстис се плъзна на мястото на водача.
- Първо ще те заведа в офиса си. Това ще даде време на мойте хора да подготвят квартирата за гости за теб и ние все още имаме няколко въпроса.