- Добре. - Не беше така, сякаш можеше да протестира.
Шофирането беше кратко, но на улицата преминаха Нови Видове. Те се обръщаха към нея, докато джипът минаваше. Това я накара да се почувства неудобно и тя започна да се чуди дали решениети да се обади на НСО беше правилно. Никога в живота си не се бе чувствала така не на място. Джъстис паркира пред офис сграда и тя се излезе навън.
- Тук. Той махна с ръка към входната врата, където двама плашещи Нови Видове охраняваха входа. Двамата пазачи от задната част на джипа заеха позиции зад нея. Тя се почувства така, сякаш е арестувана. Страхът пропълзя бавно по гръбнака й и тя се забори да запази спокойствие.
- Къде е Смайли? Тук ли е? Не беше сигурна дали иска да го види или не, но познато лице можеше да помогне.
- Не бяхме сигурни дали искаш да го видиш. В момента е дежурен.
- О.
- Можем да уговорим той да те посети по-късно, ако желаеш.
Вани само кимна, като вървеше в крак с Джъстис. Те влязоха в приемна и тя получи първия си поглед върху жена от Нов Вид. Тъмнокоса, висока жена се издигна зад бюрото си. - Джеси е в кабинета си, ако искаш присъствие на жена, за да я накара да се почувства по-удобно.
- Кажи й, че и благодаря, но всичко е наред. Вани, моля те, последвай ме.
Вани се усмихна на жената, но получи намръщен отговор. Тъмният й поглед също не беше приятен. Тя забърза да последва Джъстис. Вътре чакаха двама мъже, двамата седяха на диван. Те се изправиха на крака, когато тя влезе.
- Това са Фюри и Слейд.
Тя не можеше да не се взре във Фюри. Тя щеше да го познае навсякъде, след като всички телевизионни новини обхванаха насилствената пресконференция. Седмици се показваха кадри как той спасява жената, която обича, като я грабна в прегръдките си и тичаше към безопасно място, след като въоръжен мъж откри огън. Той беше прострелян защитавайки Ели. Двойката се беше превърнала в икона на истинската романтика за много жени. - За мен е чест да се срещнем, успя да каже тя.
Очите му се разшириха, но той пристъпи напред и предложи ръката си. - Благодаря ти. Така мисля.
- Съжалявам. Просто ти си Фюри. - Тя успя да предложи треперещата си ръка.
Той имаше силно и енергично ръкостискане. - Аз съм.
Вани запечата устните си, за да не се изложи допълнително и да не изглежда като някакво момиче почитател. Тя насочи вниманието си към втория човек. Изглеждаше от Кучешката порода със блестящ черна коса и поразителни сини очи. Той кимна, но не й подаде ръката си.
- Защо не седнеш, Вани? Джъстис заобиколи голямото си бюро и посочи, че тя трябва да заеме място в един от кожените столове.
Тя с благодарност се срина в най-близкия. Джъстис пое водещата роля. - Вани не пожела да участва в пресконференцията на Църквата Уудс. Те са я задържали против волята й и са отправяли заплахи. Чували ли сте нещо относно текущото им състояние?
- Да, Фюри седна на мястото си. - Те отложиха да говорят с пресата. Получихме много обаждания с молба за коментари. Църквата Уудс изглежда зле, след като не изпълниха обещаното си.
- Добре, Джъстис посегна и развърза вратовръзката си. - Кажи им кой е дрогирал теб и Смайли, Вани.
Тя преглътна и задържа тъмния поглед на Фюри. Той имаше хубави очи и и вече не я гледаше. - Барманът. Грегъри каза, че са му платили да го направи и дори ми каза името на дрогата.
Джъстис тихо изръмжа и Вани погледна тревожно. Изглеждаше бесен. - Не ми каза тази част.
- Извинявай. Грегъри каза, че са платили на някой почти седемстотин хиляди долара за Б-47. Той не ми каза действителното име на наркотика, но така го нарече. Той каза нещо за партида и даде да се разбере, че не мисли много от човека, от когото го е купил. Той никога не каза име.
- Барманът работи там три години, без да има оплаквания срещу него. Проверих два пъти всички досиета на служителите за всеки, който бе на работа в бара по време на инцидента. - Слейд извади мобилния си телефон от джоба на ризата. - Ще изпратя текст на Тим, да го взема.
- Направи го - съгласи се Джъстис. - Но тихо.
- Разбира се, Слейд се съсредоточи върху телефона си.
Джъстис прочисти гърлото си. - Добре ли си, Вани? Бледа си.
- Изчерпах енергията си, призна тя. - Арестувана ли съм? Кълна се, че не знаех нищо за това, което планират да направят в хотела. Разбрах само за бармана и всичко онова снощи, след като Карл и баща му отказаха да ме пуснат.
- Ти не си наш враг. Ние сме готови да ти повярваме и в момента си наш гост в Хомеланд. - Думите на Джъстис я утешиха, докато той не проговори отново.
- Освен ако не открием, че ни лъжеш.
- Аз не лъжа. Всичко, което ви казах, е истина.