- Той не е идиот. Всеки е видял това видео и ще предположи, че ще се бориш с него, ако той я докосне.
Смайли се намръщи, обмисляйки дали Уейджър ще бъде достатъчно глупав, за да предложи да сподели секс с Вани. Би било грешка.
- Сега ще отида да я видя. - Посегна към радиото си. - Призовавам някой да заеме мястото ми на този пост.
- Защо мислиш, че дойдох? Ще покрия останалата част от смяната ти.
Смайли метна оръжието и шлема си на Джерико. - Благодаря ти. Ти си добър приятел.
- Върни се вкъщи, вземи си душ и не носи униформата си, когато се видиш с жената.
- Защо? - Той погледна надолу. - Мириша ли? Изглеждам ли зле?
- Ти не си потен, но вярвам, че днес е видяла достатъчно наши офицери. Трябва да се обличаш небрежно, за да си просто мъжа до нея. Тя изглеждаше малко преуморена. Първо й дай малко време насаме.
- Тя е уплашена? - Червата му се свиха. - Тя се нуждае от мен.
- Не слушаш. - Джерико прозвуча раздразнено.
- Тя е тук сама. Аз съм първият Вид, който някога е срещала. Тя беше задържана против волята си и имаше травматичен ден между бягството й и идването в Хомеланд. Трябва да я уведомя, че е в безопасност.
- Ти си неразумен. - Гласът на Джерико се задълбочи, когато той продължи: - Аз съм твой приятел и трябва да се довериш на моята преценка.
Смайли не се радваше да чуе съвета.
- Последното нещо, от което се нуждае жената е да пристигнеш с емоциите си на къса каишка. Душ, отпусни се и след това отиди да я видиш, когато не си в защитнечиски режим.
- Не съм я плашил преди.
- Слушах всичко, което се случи в офиса на Джъстис. Беше явно изнервена, когато започнаха да говорят за това да се видите отново.
- Слушал си?
Джерико сви рамене, вдигайки пушката. - Слухът ми е добър и исках да разбера дали наистина е толкова непорочна, колкото вярваше. Не крие емоциите си добре, когато говори. Тя ги скрива още по-неефективно със своите мимики. Виждам защо беше убеден, че не те е дрогирала.
- Говорил ли си с нея?
- Не много. Можех да открия нейните емоции, докато отговаряше на въпросите и тогава видях изражението й, когато влязох в офиса на Джъстис. Тя не можа да скрие страха си от мен. Тя се разчита лесно.
- Изплашил ли си я? - Смайли се напрегна.
- Беше заради моята височина и тя изглеждаше объркана за очите ми. Разбирам ги много добре, но хората се опитват да скрият реакциите си след секунда. Тя не можеше. Следвай съветите ми и бъди спокоен, когато я видиш. Карай го бавно, Смайли. Тя не е една от нашите жени. Не забравяй това. Тя ми напомни за уплашено коте. Не прекарвах време с нея, защото бях наясно със страха й от мен. Уейджър успокоява хората с неговата приятелска личност така, че аз я предадох в неговите грижи. Склонен съм да плаша хората когато правя това, Джерико се ухили, показвайки зъбите си.
- Изглеждаш заплашително.
- Знам.
Смайли си пое дълбоко дъх. - Ще се прибера вкъщи и ще се изкъпя. Трябва ли да нося дънки и горнище? Или панталони и хубава риза?
- Носи спортният си екип за тренировка. Тя ще оцени твоето шоу на мускулите на ръцете ти. Човеците сякаш ги харесват.
Спомни си реакцията й в бара, когато свали якето си и се ухили. - Прав си.
- Карай го бавно, Смайли. Знам, че искаш жената, но тя е плашлива.
- Разбрах.
Той заобиколи Джерико и скочи, приземи се на дебел дървесн клон и бързо се спусна надолу. Той вдигна поглед и посочи джипа.
- Вземи го - извика Джерико. - Оставих ключовете в стартера. Твоята смяна ще има превозно средство, така че няма да се налага да бягам до вкъщи.
Смайли се вмъкна на мястото на водача и запали двигателя. Първият му инстинкт беше да шофира до човешките жилища, но той подтисна желанието си. Ще последва съветите на Джерико. Той си призна, че е малко ирационален, когато става въпрос за Вани. Нямаше търпение да я види отново, но душ и преобличане изглеждаха добра идея.
Глава 12
Вани разсъждаваше върху разговора си с Уейджър. Той се закле, че не е затворничка в Хомеланд. Тогава той я заведе на обиколка на къщата с две спални, като й каза, че е снабдена с храна и в скрина има дрехи, преди да я остави сама със себе си. Няколко минути по-късно той почука на вратата й, доставяйки обяд. Тя консумира сандвича и чипса с неочаквано удоволствие.
Телефонът на плота издаваше звуци при набиране на цифрите, когато го тества. Тя набра номера на Елвис, след като го получи от информацията преди това и бе облекчена, когато Бет отговори на първото позвъняване.
- Аз съм. - Вани се радваше да чуе гласа й. - Ти си в безопасност. Бях толкова притеснена.