- Е, аз все още се притеснявам. Къде си?
- В Хомеланд. Последвах съвета ти.
- Трябва ли да дойда там? Мики може да ме закара.
- Не. Добре съм. - Тя огледа просторния дом. - Те се отнасят с мен много добре и ме настаниха в къща. По-хубаво е от хотел.
- Не са те обвинявали, че си дрогирала Смайли?
- Не.
- Той там с теб ли е?
- Още не съм го виждала, но утре ще го направя. Нямам дрехи, така че той ще ме води на пазаруване.
Гласът на Бет понижен. - Добре ли си? Сериозно?
- Добре съм. Сериозно. Наистина бяха мили и ме взеха в хеликоптер.
- Еха. Ти си се возила в едно от тях?
- Не беше толкова забавно. Вярвай ми. Почувствах се леко болна. Те летят по-бързо, отколкото съм предполагала. Успях да се запозная с Фюри Норт.
- Сериозно? Той толкова ли е готин, колкото изглежда? Ели беше ли с него?
- Не се запознах с нея, но той беше наистина приятен.
- Трябва да дойда при теб, заяви Бет. - Ти си сама там. Щях да съм ужасена ако бях в твойте обувки.
- Всички са супер мили. Дори ми донесоха обяд. Наистина съм добре. Аз само се обаждам за да се уверя, че си успяла да стигнеш до Елвис и че човекът на Грегъри не те е взел.
- Ченгетата дойдоха и провериха апартамента. Обвиниха пълзящите папараци, мислейки, че един от тях може би се опитал да пробие, за да направи снимки. Изведоха ме до колата ми, след като им казах, че не искам да стоя повече там. Направих точно това, което каза. Накарах Мики да ме посрещне на паркинга и той ме закара тук. Оставих мобилния си телефон заключен в джапката на колата ми, вместо вкъщи. Исках да се уверя, че семейството ми няма да се изплаши ако не могат да се свържат с мен. Обадих им се, докато чаках.
- Не съм мислил за това.
- Имала си в ума си други неща, например колко дяволски прецакани са Карл и баща му. Тези копелета ли те нараниха?
Вани обмисли да сподели подробности, но после го отхвърли. Бет щеше да се побърка ако чуе, че е била ударена с електрошоков пистолет или ако повтори заплахите на Брус. - Добре съм. Наистина. Просто планирам да спя. Аз съм изтощена.
- Така и звучиш.
- Снощи имах само няколко часа сън и подът беше неудобен.
- Накарали са те да спиш на пода? Тези копелета.
- Имаше легло, но това е дълга история. Нямаше да го пипна.
- Добре, Бет се поколеба. - Мога да дойда при теб, ако искаш. Нямам нищо против. Всъщност бих се чувствала по-добре.
- Остани там. Наистина съм добре. Просто ще спя. Няма смисъл да шофираш целия този път за да ме гледате как дремя.
- Дай ми телефонния номер. Идентификационният номер на обаждащия не се изписва.
Вани изучи телефона. Не беше отбелязано. - Не го знам.
- Предполагам, че бих могла да се обадя на Хомеланд и те биха могли да ме свържат с теб, нали?
- Предполагам, Вани не беше сигурена. - Слушай, сега трябва да прекратя обаждането, защото още не знам дали имат режим на изчакване при позвъняване. Джъстис Норт обеща да изпрати някого в домовете на Миа и Каунт, за да се уверят, че семействата им са в безопасност. Не исках Грегъри да изпраща главорези след тях. Някой ще ми се обади, за да ме уведоми.
- Наистина мразя това плъхско копеле.
- Аз също. Чувала ли си мама и татко?
- Те излетяха в своята каравана. Баща ти беше готов да бъде вързан, след като му казах какво става. Те са на път към хижата. Те или са вече там или пристигат. Точка.
- Досетих се.
- Накараха ме да им дам номера на Мики, а майка ти продължава да се обажда всеки път, когато спре за газ. Изхвърлиха мобилните си телефони. Ще им кажа, че си в Хомеланд.
- Моля те, недей. Може да се появят тук.
- Вярно е.
- Просто им кажи, че съм в безопасност. Те могат да си купят един от онези евтини мобилни телефони с минутните карти. Говори с баща ми чрез него и го накарай да ти даде номера. Кажи им, че ще им се обадя утре. Просто не искам да се занимавам с тях в момента. Знаеш какви могат да бъдат.
- О Боже, аз ли не знам. Майка ти ме попита дали ходиш често по барове и забърсваш непознати.
Вани изтръпна. - Страхотно. Те мислят, че съм уличница.
- Казах им, че това бе за първи път, Бет се изкикоти. - И последният ти. Уверих я, че нямаш нужда от реахабилитация. Тя се притесни, че може да имаш проблем с пиенето, за който не са били запознати.
- Това шега ли е?
Бет се засмя. - Не. Също така им казах, че това е и първата и последната ти свалка за една нощ. Ние лудите деца трябва да опитаме някои неща поне веднъж. Това сякаш я успокои малко.
- Не помагаш, Бет.
Тя беше тиха за няколко секунди. - Или се смее, или плаче. Мики изпада в паника и започва да ми дава шоколад, ако види сълзи. Казах му, че е най-добрият начин да се справи с мен, ако имам предменструален синдром и сега той смята, че това е лек когато съм разстроена. Човекът е пълен сладур, но не искам да кача пет килограма тази седмица.