- Той няма нищо против да останеш там?
- Шегуваш ли се? Той се обади на работа, за да си вземе почивни дни, за да може да играе личен бодигард, след като му казах какво става. Дори извади бейзболната бухалка, за да счупи няколко глави, ако някой се появи тук за да ме търси. Тестостероново претоварване изобилства в момента. Това е донякаде доста сладко. Не знаех, че е толкова защитнически настроен към мен.
- Казах ти, че е влюбен в теб.
- Не съм готова да се установя, но той ме кара да премисля това.
Вани беше щастлива, че Бет е добре. - Просто се пази.
- Аз съм в безопасност. Имам "бат ман". Звучиш изтощена. Легни да спиш и ми се обади, когато се събудиш. Искам да се чувам често с теб.
- Обещавам. Обичам те.
- И аз те обичам.
Вани затвори телефона. В този момент тя просто искаше да се изкъпи и да си дремне. Тя взе бърз душ и излезе от кабината, използвайки две кърпи, за да изсъхне. Къщата беше хубава, напълно обзаведена и дори бяха запасили банята с всеки личен предмет, който човек може да има нужда. Тя имаше шампоан и балсам за косата, шампоан за тялото и дори нова четка за зъби с паста за зъби. Което направи най-сетне след това.
Тя излезе от банята и се приближи до скрина, без да знае какъв вид дрехи ще намери. Те трябваше да са по-добри от дращещата тениска и шорти, които беше купила в магазина с намалени стоки. В горното чекмедже имаше няколко спретнати сгънати тениски с логото на НСО. Тя махна една и хареса усещането за мекия материал. Беше тройно голям размер. Разглеждането на останалите чекмеджета разкри няколко суитчъри, анцузи и шорти. Никой от тях дори не беше близо до малкия й размер. Тя въздъхна и облече голямата тениска. Падна над бедрата й, сякаш беше нощница.
Пред вратата й беше изпратен пазач ако има нужда от нещо, но реши да изчака известно време, преди да го попита дали имат нещо, което да й пасне по-добре. Тя не можеше да пазарува със Смайли, просто облечена с торбеста тениска. Леглото беше голямо и тя нямаше търпение да се покатери под завивките и да заспи. Един поглед към нощното шкафче я увери, че няма да пропусне обаждането от семейството си, когато дойде.
Обезпокои се, когато чу шум в хола. Тя се завъртя и полека пропълзя към коридора. Бърз поглед за нещо, което да се използва като оръжие, не даде резултати.
- Здравейте? - Надяваше се страхът й да не прозвучи в гласа ѝ.
Вани ахна, когато мъж попадна пред погледа й. Тя скочи и се блъсна в стената. Двойка привлекателни кафяви очи я гледаха отново и тя се успокои, след като разпозна Смайли. Беше изненадана да го видя вътре в къщата, но уплахата й се изпари.
- Почуках, но ти не отговори.
Тя направи колеблива крачка напред, сърцето й все още биеше силно в гърдите й. - Бях под душа.
Той остана неподвижен. Тя го изучи от главата до краката. Косата му беше мокра и изглеждаше сякаш наскоро се е изкъпал. Носеше наситено червена тениска без ръкави, подчертаваща перфектно тена му, мускулестите му ръце и широките му гърди. Беше прибран в чифт избелели дънки, които плътно прилягаха около бедрата и таза му. Не носеше обувки и гледката на босите му крака я изненада. Погледът й се повдигна към лицето му. Беше толкова красив, колкото тя си спомняше. Устните му се разделиха.
- Не се страхувай, Вани. Моля, не бързай към една от спалните и не заключвай вратата. Тревожех се и исках да проверя как си.
Тя кимна. Присъствието му отново й напомняше за собственото й тяло и за факта, че сега носи една огромна тениска. Тя дори нямаше чисто бельо, така че беше напълно гола отдолу.
Смайли вдигна едната си ръка и й махна да се приближи. - Би ли влязла в хола да говориш с мен? Преживяла си изпитание. Добре ли си?
Това беше сладко от него. Тя направи още една крачка по-близо и после още една. Той се задържа неподвижно, просто пусна ръката си встрани. Тя спря на няколко метра. Той се усмихна, а изражението му омекна. Това я насърчи да му отговори.
- Просто съм малко уморена. Не съм спала много през последната нощ.
- Трябва да разрешиш на нашите лекари да те прегледат. Те са отлични в това, което правят.
- Нямам нужда от лекар. Наистина. Просто имам малко натъртвания от стреличките на електрошоковия пистолет и от падането.
Усмивката изчезна и от него се разнесе ниско ръмжене. Изведнъж се ядоса. - Кой те е застрлял с електрошоков пистолет? Какво падане?
- Охраната на Грегъри Уудс ме зашемети и аз се ударих в пода. Мислех, че ще знаеш за това. Искам да кажа, казах на Джъстис.
- Не съм говорил с него. - Погледът му пътуваше по тялото й. - Къде си наранена?
- Гърба ми. Опитвах се да избягам от входната врата, когато ме маркираха с един от онези електрически пистолети със стрелички. Наистина не е толкова лошо.