Той й помогна да седне изправена на стола си и освободи ръцете й. - Трябва да ядеш. Ще поръчам храна.
Коремните й мускули се свиха и беше почти болезнено. - Не. - Тя стисна ръба на бара и се опита да разбере какво не е наред с нея. Беше замаяна, потеше се и болката в стомаха се засили, като се предвижи по-надолу между краката й. Очите й се разшириха, когато клиторът й започна да пулсира, сякаш имаше пулс. - О, мамка му.
- Вани? - Гласът на Смайли омекна. - Какво мога да направя? Искам да ти помогна.
Тя затвори очи и се опита да забави дишането си. Вместо това тя разбра, че има гърди. Започнаха да я болят и тя беше абсолютно сигурна, че зърната й са уголемени и много стегнати. Нещо определено не беше наред. Друга гореща вълна я удари и тя се бореше с желанието да разкъса дрехите си, тъй като изглеждаше, че кожата й гореше. Облекчение премина през нея за няколко секунди, докато втрисането не започна отново. Тя беше хвърлена от жега към студ само за миг.
- Вани? - Смайли се наведе, гласът му прозвуча почти до ухото й. - Имаш ли нужда от лекар? Мога да видя дали някой е отседнал в хотела.
Тя отвори очи и обърна глава. Зъбите й започнаха да тракът и тя цялата трепереше. - Толкова ми е студено, призна тя.
Той се намръщи и повика екипа си: - Тук имаме нужда от помощ. - Той повиши глас. - Нед!
Като че ли двамата мъже бяха веднага до тях. - Какво има, Смайли?
- Имаш медицинско обучение, нали? - Смайли се обърна към тъмнокосият. - Погледни я.
Мъжът се премести от другата й страна и се наведе между барстоловете, принуждавайки я да се обърне към него, когато той я стисна за раменете. Тя се взираше в светлосини очи. Той я изучи, след това освободи рамото й, за да стисне китката си. Секундите, минаваха. Той се намръщи и хвърли поглед към някой зад нея.
- Мисля, че е дрогирана.
- Не вземам наркотици. - Тя се ужаси от такова подозрение.
Нед се намръщи и задържа погледа си. - Какво си взела?
- Не съм. Кълна се. Никога не бих… - Взрив от болка прониза корема й и се насочи надолу към клитора й. Втрисането внезапно отмина и тя отново започна да се поти.
- По дяволите. - Гласът на Смайли звучеше странно дълбоко и почти нечовешко. - Разчистете бара. Сега. Предупредете Сигурността, че имаме спешна ситуация.
- Трябва да се обадим на линейка, аргументира се Нед. - Тя е висока като хвърчило.
- Направете, както ви казвам - изръмжа Смайли. - Разчистете бара и сигнализирайте на нашите хора. Пусни я.
Нед прокле и я пусна, отдръпвайки се, за да извади мобилния си телефон. Той поклати глава към втория мъж. - Разчистете бара. Аз ще се обадя.
Вани обърна глава, за да погледне Смайли, докато той се плъзна от барстола си и дръпна якето от задната част на стола. Той хвърли якето върху раменете й, а после хвана седалката отстрани, обърна я към него. Наведе се по-ниско и ноздрите му се разшириха, когато я подуши. Тя наблюдаваше как загорелото му лице става по-бледо, преди той отново да вдигне очи, за да срещне погледа й.
- Какво си направила?
- Нищо.
Устните му се присвиха в стегната линия, а мускул на челюстта му потрепваше. Той издаде слаб звук, премигна няколко пъти и адамовата му ябълка показа, че той приглътна силно преди да проговори. - Мога да те помириша. Бяхме предупредени за наркотика, Вани. От къде го взе? Защо си го взела?
Тя се опита да не изпада в паника, но се провали. - Не знам за какво говориш. Какво се случва с мен?
Строгото изражение на лицето му и от това как очите му се присвиха, бяха страшни. - Те поне те предупредиха ли те колко е опасно?
Тя се разсея, когато хората започнаха да се оплакват силно. Тя обърна глава и започна да наблюдава как русокосият охранител ги принуждава да напуснат, когато изчистваше бара от посетители. Мъже в черни униформи се втурнаха вътре, за да му помогнат.
- Вани?
Тя погледна Смайли. - Какво става?
- Това искам да знам, заяви дълбок глас.
Тя се обърна и се загледа в Новия Вид, които носеше черен, добре ушит костюм. Беше дизайнерско качество. Тя знаеше това лице. Част от страха й се облекчи, докато се взираше в Джъстис Норт. Даваха го по телевизията през цялото време и тя бе виждала много интервюта с него. Той едва я погледна, преди да се съсредоточи върху Смайли.
- Подуши я - прошепна Смайли.
Джъстис си пое дълбоко дъх и пълното му внимание се насочи към нея. Котешките му очи се присвиха. - По дяволите.
- Усещането ми за миризма не е толкова добро, колкото твоето, но съм прав, нали? - запита Смайли.
- Да.
Вани потрепери, внезапно отново и беше студено, въпреки якето, което беше върху нея, тя го хвана за краищата, притискайки го плътно към себе си. Искаше да придърпа коленете си до брадичката и да се извива на топка, само и само да се опита да се стопли.