Смайли направи крачка по-близо, почти я докосна. - Нека да видя.
Миришеше на сапун и мъж. Това разбуди мигновени спомени за последния път, когато бяха толкова близки. Тя издигна брадичката си нагоре, за да задържи погледа си затворен с неговия. Той имаше наистина красиви очи и тя се почувства изгубена в тях. Слънчевата светлина, която влизаше през прозорците, показваше малки точици с по-тъмно кафяво в тях. Те бяха наистина спиращи дъха.
- Нека да видя. - Гласът му беше почти шепот.
Вани трябваше да принуди ума си да работи, напомняйки си какво той иска да види. Привличането, което тя изпитваше към него, я направи малко объркана. Спомени на тях, как се целуват и какво са направили в джипа, преминаха в съзнанието й, което затрудняваше фокусирането върху думите му. - Добре съм. Това са просто дребни неща. Наистина.
- Вани - прошепна той, - дай да видя.
Принуди краката си да се движат и отстъпи крачка. - Хм, намира се отзад на рамото ми. Отворените й длани покриваха бедрата й, усещайки тъканта върху тях като нещо успокояващо. - Не мога.
- Защо не?
- Нямам нищо под това. Не исках да облека единствения чифт бикини, които имам, докато не ги изпера.
Той хвърли поглед към бедрата й. - Все още искам да видя.
Тя преглътна силно. - Ще бъда гола.
- Нямам проблем с това. Ще ми хареса.
Уау. Той всъщност каза това. Не беше свикнала мъжете да са толкова откровени.
- Виждал съм те преди.
Сякаш имаше нужда от напомняне. Още проблясъци от онази нощ изскочиха в главата й. Смайли без ризата му, след като я скъса. Навеждащ се над нея, а устните му нежно докосваха шията й. Зърната й настръхнаха, когато тя си спомни как той захапа рамото й със зъби. Тя бързо кръстоса ръце пред гърдите си, за да ги прикрие с надеждата, че той няма да забележи.
- Хм… - Умът й блокира.
Той се приближи малко напред. - Ти се изчервяваш.
Усещаше топлината на бузите си. - Хм… - Тя отстъпи крачка.
Той направи една крачка напред. - Ти си срамежлива.
- Да - призна си тя.
- Няма причина да бъдеш. Това съм аз. Свали тениската си и се обърнете към мен.
Устните й се разделиха, но не беше сигурна как да отговори на това и не искаше да звучи отново като идиот. Тя преглътна и пое дълбоко въздух. - Не.
В очите му проблясна болка.
- Искам да кажа, не мога да сваля тениската си. Това е, хм, почти не те познавам.
Веждите на Смайли се надигнаха.
- Знаеш какво имам предвид. Едва се познаваме. Искам да кажа, ние се познаваме, но бяхме дрогирани. Но сега не сме. Не мога просто да се съблека.
Той предложи ръката си. - Нека влезем в хола. Не исках да се чувстваш неудобно, Вани. Ще седнем и ще си поговорим. Няма да искам отново да видя нараняванията ти.
Тя плахо протегна ръка и пъхна треперещата си пръсти в неговата. Беше топла и голяма, колкото си спомняше. Той леко затвори пръстите си около нейните и се обърна, чакайки тя да го последва. Тя го оцени, когато той се движеше бавно, имайки предвид колебливите й стъпки, докато не се озоваха до дивана. Той я освободи.
- Седни. Моля те.
Тя седна, издърпвайки подгъва на тениската, за да покрие коленете си. Смайли не зае мястото до нея, но я изненада, като клекна и бутна масата за кафе до другия край на дивана. Той се изправи срещу нея, падна на колене и седна отново на петите си. Усмивката му изглеждаше малко принудена.
- Спокойно - настоя той. - Просто ще си поговорим.
- Защо си там? Можеш да седнеш на дивана с мен.
- По-добре съм тук.
- Защо?
Той облиза устни. Плъзгането на езика му върху тях привлече вниманието й и тя се съсредоточи върху устата му. - Първо, благодаря ти, че не крещя, когато откри, че съм влязал в дома ти. Притеснявах се за теб, когато не отговори на вратата. Влязох през задния прозорец. Ще поправя ключалката по-късно.
Тя го гледаше в очите, без притеснение, че той току-що призна, че е влязъл в къщата.
- Добре. Наистина беше. Сладко беше, че той бе направил нещо толкова драстично, за да се увери, че е добре.
- Имам важен въпрос, но не искам отново да те накарам да се чувстваш неудобно. Това ме притеснява всеки един момент от по-миналата нощ. Трябва да попитам.
Тя се подготви за това. - Добре.
- Нараних ли те, Вани? Погледът му се спусна в скута й, след което се повдигна, за да се вгледа в нея направо. - Сексът беше ли твърде груб?
- Добре съм. - Не беше очаквала това и се радваше, че е седнала.
- Наистина ли. - Той се намръщи, изучавайки я.
Това беше неудобна тема. Той каза, че за него е важно да знае, но няма да признае, че на следващия ден малко е болеше цялото тяло.
- Не ме нарани. Имам няколко синини, но не е голяма работа. Силен си.