- Съжалявам.
- Всичко е наред. Те не ме болят.
- Ти припадна след това и се опасявах, че съм ти навредил.
- Мисля, че е от наркотиците. Казах ти, че съм жокей на стол. Беше ... Тя не беше сигурна как да го обясни, без да се унижава.
- Какво беше? Той се облегна малко по-близо и подпря ръка на дивана до коляното й. - Моля те, говори с мен. Не позволявай на твоята срамежливост да ти попречи да не си пряма. Няма нужда да се притесняваш от мен. Можеш да ми кажеш всичко.
- Не говоря за секс с мъже, колебливо призна Вани. - Не съм се срещала с толкова мъже и те обикновено нямаха склонност към този вид дискусии.
- Аз не съм тях. - Гласът му се задълбочи, докато той продължи: - Приветствам този разговор.
Тя нервно облиза устните си и се принуди да вземе решение - отсега нататък да стане много по-напреднала и по-открита от обикновено: - Не съм във форма. Казах ти, че не тренирам по начина, по който го правите. Това лекарство като че ли ме прекара през месомелачка, ок? Потях се, замръзвах и тогава ние се докосвахме. В този момент смущението я накара напълно да насочи погледа си към брадичката му: - Мисля, че бях изтощена. Ето защо съм припаднала.
Той не каза нищо, така че тя отново вдигна поглед. Тя не видя отрицателни емоции в изражението му. Всъщност изглеждаше щастлив, когато се усмихваше. Това стигна до очите му. Това я насърчи да продължи.
- Плюс това беше наистина екстремно, нали? Никога преди не съм се чувствала така.
- Говориш за секса? - Той понижи тона си до този, от който я полазваха тръпки. Бяха от хубавият вид и тя си спомни това за него също. Можеше да говори по определен начин, който я възбуждаше.
- Да.
- Споделянето на секс, докато си дрогиран, е много силно.
- Меко казано ако някога съм чувала такова нещо. Мислех, че ще умра. - Тя вече беше преминала през неудобната част от разговора и въздъхна по-свободно - всички напрегнати мускули бавно се отпуснаха: - А ти как си? Тревожих се и за теб също.
- Добре съм. Видовете са силни. Имах няколко неудобни часа след като се събудих, но челюстта ми беше само натъртена.
- Нараних челюстта ти? - Тя се наведе напред и надникна към долната част на лицето му. Не виждаше драскотини или синини. Той имаше безупречна кожа.
- Не. Брас ме удари, за да ме нокаутира. Имах няколко синини, но те избледняха бързо.
- Защо би направил това? Не помня тази част. Мислех, че всичко си спомням.
- Това беше, след като загуби съзнание. Ние щяхме да бъдем откарани в Хомеланд и бях изключително притеснен за теб.
Вани разбра, че лицата им са на сантиметри, а погледът й беше заключен в неговия. - Защо би те ударил?
- Той се страхуваше, че няма да мога да устоя да те докосна отново, въпреки че си в безсъзнание.
Трябваше и миг да осъзнае казаното. - Той е смятал, че си… - Тя не можа да довърши това изречение.
- Че ще правя секс с теб, докато си в бесъзнание. Той нямаше проблем да произнася думите. - Това беше истинско притеснение. Бях силно възбуден и исках да продължа да те докосвам. Вярвам, че бих се противопоставил на желанието си, но най-добре беше да не съм тестван.
- О. - Тя се облегна малко назад. - Боли ли те челюстта изобщо?
- Не. - Той сложи другата си ръка на дивана, по една от всяка страна на коленете й. - Не се страхувай от мен, Вани.
- Не не се страхувам. Седя тук с теб. Не бих го направила, ако си мислех, че ще ми направиш нещо лошо. Бих крещяла. Знам, че пред вратата ми има охрана.
- Изпратих Уейджър далеч.
Тази новина я зашемети. - Защо?
- Исках да имаме поверителност.
Не беше сигурна как да приеме това. Смайли се изправи на колене и тя разбра, че той я беше приковал на мястото й. Сърдечният й пулс се увеличи, но не беше причинено от страх. - Защо?
- Видовете имат отлични сетива и не исках той да подслушва нищо казано между нас.
Искаше да измъкне нещо от гърдите си. - Това беше барманът, който ни дрогира. Грегъри Уудс ми призна това снощи. Не те лъжа. Не бях тази, която дозира напитките ни.
- Вярвам ти.
- Но ти си помисли това в началото.
- Имаш много изразително лице, Вани. Не мисля, че изобщо знаеш как да лъжеш. Харесва ми, че ти си лесна за четене. В момента си нервна. Няма нужда да бъдеш.
- Можеш да разбереш това?
Той погледна към гърдите й. - Дишането ти е ускорено и очите ти са широко отворени. Въпреки това не виждам страх. Благодарен съм за това. Последното нещо, което искам да направя, е да те плаша.
- Искаш ли да ти кажа всичко, което научих? Снощи отидох при Карл, за да върна пръстена и…
- Кажи ми, че вече не принадлежиш на този мъж.
Тя се задъха от грубия му тон.
- Съжалявам. - Той смекчи гласа си. - Вече не носиш пръстена му. Погледнах. Пръстът ти е гол. Чух какво каза по телефона, когато се обади на Хомеланд. Ти беше държана против волята си и този мъж не те заслужава. Той трябва да бъде бит, защото позволява на всеки да те нарани по някакъв начин. Ще го накарам да кърви, ако някога имам възможност да го срещна.