Еха. Тя можеше да усети, че той чувства силно това което казва и някак си беше горещо да го чуе, че отправя заплахи срещу бившия й. Изглеждаше ядосан, но тя знаеше, че това не е насочено към нея. - Всичко свърши.
- Влюбена ли си в този мъж?
- Не. - Тя почувства нужда да се извинява, защо изобщо някога е била с Карл. - Мисля, че исках да видя неща в него, които всъщност не бяха там.
- Веднъж си се срещала с лош мъж и този изглеждаше по-добър от последния? - Смайли беше добър в отгатването.
- Да.
- Искаше да се ожениш и да създадеш семейство?
- Това беше планът, но вече не. Карл е задник. Съжалявам за всеки, който се среща с него сега, когато знам какъв е в действителност.
- Добре. - Смайли се усмихна и гневът му изчезна. - Това означава, че никой мъж няма претенции към теб.
Претенции към мен. Тя примигна, повтаряйки думите му в главата си. - Предполагам.
Между тях цареше напрегнато мълчание и това й даде да разбере, че знае много малко за мъжа, с когото е правила секс. Те бяха интимни, но тя нямаше представа какво да му каже. Нервите й я накараха да стисне подгъва на тениската си. Смайли погледна надолу към движението й и издаде мек звук идваш дълбоко от гърлото му.
- Добре ли си?
Той вдигна поглед. - Да. Извинявай. Не исках да ти ръмжа.
- Защо го направи?
- Аз съм разочарован, но това е мой проблем.
- Защо?
Той отново облиза устните си и ръцете му се притиснаха към възглавниците на дивана. - Ти си плашлива и се страхувам, че ще те накарам да искаш да се махнеш от мен. Това е последното нещо, което искам. Имам толкова много да ти кажа и толкова много въпроси, които искам да задам. Просто не знам как да го направя, без да се притеснявам, че ще те обидя или разстроя.
Вани можеше да го разбере. Тя се чувстваше по същия начин, минус страха й към него който избяга от нея. - Ние сме непознати, но не сме. Ти също си нервен?
- Да. Той се усмихна. - Какво би те направило по-удобно с мен? Кажи ми и аз ще го направя.
Тя се усмихна в отговор. - Не знам, но няма да избягам. Ти ме блокираш.
Той не помръдна. - Притеснява ли те, че съм толкова близо?
Тя го обмисли. - Не.
- Добре. Просто ще си поговорим. Спомняш ли си всичко, което се случи в хотела онази нощ? Ще започнем от там. Отначало си мислех, че си ме дрогирала, но ти повярвах, когато ми каза, че не си. Ти всъщност ни спаси, Вани.
- Спасила съм ни? - Тя поклати глава. - Как го направих? И двамата бяхме дрогирани и правехме секс. Не бих нарекла това спасяване.
Смайли съжали за думите. Виждаше страданието на Вани. Това не беше реакцията, която той очакваше. Гърдите й се стегнаха достатъчно, за да затруднят поемането на въздух. Чувстваше се защитнечиски настроен към жената, но той беше този, който й причияваше мъка.
- Спокойно- изрече той. Той искаше да я погали, но се съпротивляваше. Беше трудно да не я докосне, но той не беше сигурен дали тя ще му го позволи още. Той се бореше с желанията си, имайки предвид нуждите й. - Просто поеми няколко дълбоки вдишвания.
Тя следваше заповедите му и това го накара да осъзнае колко различна е тя от женските видове. Една от тях вече би го ударила, защото е посегнал на личното й пространство и за това, че й беше казал как да диша. Те също не биха се изнервили всеки път, когато той се приближи твърде много. Знаеше, че трябва да се отдръпне и да заеме място от другата страна на стаята. Той просто не можеше да го направи.
Ароматът на Вани беше различен от преди, но това бяха продуктите, които тя използваше, когато се бе изкъпала. Направи мислена бележка, за да я попита по-късно кой от тях обикновено купува и да ги вземе за нея. Той обаче беше с нисък приоритет. Трябваше да измисли как да я накара да спусне защитата си и да му позоли да влезе вътре.
Погледът му се спусна в скута й и той заглуши стон. Той искаше да е вътре в нея. Той искаше да вдигне ризата й и да разтвори бедрата й. Члена му се втвърди само като си помисли колко невероятно би се почувствал ако можеше да се чифтоса с нея отново. Един поглед в очите й обаче го увери, че не е готова да споделя секса. Ще трябва да ходи много бавно и да измисли как да се справи с Вани. Само предлагането за споделяне на секс не беше опция. Той трябваше да работи за това.
Важно беше Вани да му се довери. Малкото, което знаеше за човешките жени, го уверяваше, че това е единственият начин да му бъде позволено да остане с нея. Той не искаше тя да си тръгва. Това би го подлудило, ако се наложи да я дебне около апартамента й, докато тя беше в Хомеланд. Уейджър и другите мъжки няма да вземат жената ми. Той вътрешно се намръщи, като помисли за нея по този начин, но това беше истината. Тя беше негова.