Выбрать главу

Той отмести поглед който се разнесе из стаята. Най-накрая я погледна отново, хвърли поглед към корема й и след това затвори очи.

- Смайли? Толкова съжалявам, чувстваше се зле. - Не биваше да го казвам. Просто това беше единствената връзка, за която се сетих. Наистина. Моля, те не се ядосвай на мен.

Той отвори очи и се загледа в нея. - Не съм ядосан. Обещавам. Никога не бих могъл да се ядоса на теб.

- Разстроен си, тя не му повярва. - Ти си примат, нали? Това сравнение с маймуните беше просто непростимо. Толкова съжалявам.

- Не съм разстроен.

- Аз бих била. Просто трябва да млъкна. Изнервяш ме. Правя бъркотия от…

- Искам да те целуна.

Това я накара да млъкне. Тя беше смаяна.

Погледът му се насочи към устата й. Той се приближи по-близо, тялото му почти докосваше нейното. - Нека те целуна, Вани.

- Аз ...

Не беше сигурна какво да направи или да каже. Той наистина не й даде шанс да излезе с отговор. Устата му се спусна над нейната. Тя затвори очи и се изуми колко меки са устните му. Езикът му се плъзна по долната й устна и тя ахна. Той използва този отвор, за да задълбочи целувката.

Смайли се погрижи за устата й по начин, който я накара да се хване за блузата му и да се прилепи още по-плътно до него. Той се притисна по-силно към нея, докато те не бяха гърди до гърди и тя не беше притисната към меките възглавници на дивана. Страстта, с която той я нападна, накара главата й да се завърти - когато той спря също толкова внезапно. Той се отдръпна на няколко сантиметра. Тя отвори очи за да се взре в неговите. Сърцето й заби и тя се задъха, сякаш току-що бе тичала. Беше безмълвна, но той не беше.

- Има химия по между нас. Ти ме познаваш, Вани. Спри да мислиш и просто чувствай.

Той отново се насочи към устата й, като обгърна лицето й с една от ръцете си, за да я задържи на мястото си. Тя не се биеше, а вместо това отново затвори очи и посрещна горещата му уста, срещнала се с нейната. Тя се отвори към него, без да настоява втори път. Във втората целувка нямаше нежност, по-скоро суров глад. Тя го срещна. Тялото й го помнеше и копнееше да бъде докоснато.

Той сякаш го знаеше, тъй като свободната му ръка здраво стисна бедрото й и се плъзна по-високо. Памучната тениска се движеше нагоре захваната от ръката му, докато той използваше палеца си, за да погали бедрото й. Тя изстена срещу езика му и той изръмжа в отговор. Той спря целувката им и те отново се взираха един в друг.

- Разтвори си бедрата широко и примести дупето си до ръба на дивана.

Тя погледна надолу и осъзна колко високо се е издигнала тениската й. Тя го освободи и се хвана за подгъва, опитвайки се да я издърпа надолу, за да скрие откритата си сърцевина. Смайли се движеше по-бързо, освобождавайки бедрото и лицето й. Той плени китките й, преди да успее да възстанови скромността си. Той поклати глава.

- Не се крий от мен.

- Пусни ме.

- Споделяхме секс, но никога не съм те виждал тук долу. Беше твърде тъмно, за да се наслаждавам на гледката преди. Разтвори се и ми покажи.

- Ти я виждаш. Всичко, което трябва да направиш, е да погледнеш надолу.

Бавно поклати глава. - Не е достатъчно. Искам да видя всичко от теб.

- Няма да си сваля тениската.

- Вдигни ръцете си и се дръж за горната част на дивана.

- Защо?

Той се усмихна. - Знаеш какво искам да правя.

Тя поклати глава. - Аз не знам.

Очите му се присвиха и изражението му стана мрачно. - Колко мъже си познавала, Вани?

- Двама.

- Никога ли не си им показвал сърцевината си? Никога ли не си искали да ти отворят краката и да те оценят?

Тя преглътна. - Не.

Той издаде дълбок, секси ръмжащ звук.

- Защо издаваш този шум?

- Аз съм възбуден. Аз ръмжа. Това е добро нещо. Споделихме секс. Сподели това с мен. Нека те видя, Вани. Знам какво е чувството да бъда вътре в теб. Това беше най-хубавото чувство, което някога съм изпитвал. Повдигни се и се задръж за горната част на дивана. Ще се насладиш на мен, като те гледам.

- Не мисля така.

- Ти си красива и няма нужда да бъдеш срамежлива. Голотата ми не ме смущава. Голотата ти ме кара да изпитвам болка от желанието си да те докосна.

- Е, ти тренираш и си в перфектна форма. Аз не съм.

- Харесва ми формата ти. Възбуждаща е. - Смайли премести китките й, повдигна ги високо и след това ги наведе, докато ръцете й не докоснаха гърба на дивана. - Дръж се тук и не го пускай. Затвори очи, ако това ти помага да се отпуснеш, Вани. Ще се радваш на това, което ти правя. - Той понижи глас и промърмори: - Моля те?

- Не бива да правим това. Прекалено бързо е.

- Аз ще бъда по-бавен. Ще се задържиш ли за дивана?