Тя затвори очи. Той искаше тя да обича секса, но се страхуваше, че ще се влюби в него. Сърцето и тялото й бяха свързани. Това беше пакетна сделка за нея.
- Вани? Погледни ме. Той все още държеше лицето й в ръцете си, но спря да прокара палеца си по бузата й.
Тя не можеше да устои. Усмивката му бе изчезнала и сериозността на погледа му прикова вниманието й.
- Това очевидно беше лоша шега. Исках да те успокоя. Както казах, ще работим върху това. Аз го искам също. Има нещо мощно между нас.
- Твойте мускули? - И тя можеше да опита да се пошегува.
Устните му потрепваха. - Изглеждаш уморена.
- Не спах много снощи.
- Нито аз. Трябва ни дрямка.
Тя кимна.
Той бавно се оттегли от тялото й. Тя мразеше раздялата. В секундата в която той се отдели от нея, тя трескаво издърпа тениската си надолу, за да покрие долната част на тялото си. Вани седна и посегна към ръба на дивана, за да застане, но Смайли я стисна за ръка. Тя го погледна. Той беше прибрал панталоните си нагоре, но те не бяха закопчани. Триъгълник с гола кожа концентрира цялото й внимание върху себе си.
Той я дръпна на крака и след това я изненада, като пусна ръката си, докато се наведе. Едната му ръка се уви около гърба й и той я захвана зад коленете й, просто я загреба, докато се изправяше.
- Аз ще спя с теб.
Той се обърна с нея на ръце. - Току-що споделихме секса и всичко, което искам да направя сега е да съблека и двама ни голи и да те държа близо.
Тя сложи ръка около врата му и не протестира. Той я понесе по коридора в спалнята. - Как разбра, че аз избрах тази?
- Аромата. Бих познал твоя навсякъде.
Вани захапа устни и не каза нищо. Беше странно нещо, но той беше Нов Вид. Той нежно я постави на леглото и се изправи. Свали горнището си и след това избута джинсите надолу. Тя се взираше в тялото му с малко благоговение. Всяка мускулна пулсация, показана на ръцете, гърдите и корема му, бе доказателство за това колко добре и правилно е изграден.
- Господи.
Смайли замръзна. - Какво не е наред?
- Тялото ти е перфектно.
Той мигна няколко пъти към нея. - Не. Той се завъртя.
Бледи белези обезобразяваха цялата долна част на гръбнака му. В същия миг тя стана на крака - и протегна трепереща ръка пред себе си, преди да се замисли. Смайли погледна през рамо към нея. Тя дръпна пръстите си и се притесни, че може би той няма да иска тя да направи това.
- Можеш да ме докоснеш навсякъде. Той сякаш отгатваше мислите й. - Те не нараняват.
Тя проследи една от по-дебелите. - Как се сдоби с тях?
- Убих един от техниците и това беше моето наказание. Биха ме с камшик. Струваше си. Той злоупотребяваше с жените.
Ужас премина през нея. - О, Смайли.
Той се завъртя към нея. - Не съм перфектен. Ето защо ти показах тези. Трябваше да убивам, за да оцелея или за да оцелее някои други от моя род.
Един мускул на челюстта му потрепна. - Искаш ли да напусна?
Тя поклати глава. - Не. Защо дори питаш това?
- Заради погледът в очите ти. Ти си възмутена.
- От това, което ти е направено. Не заради нещо друго.
Той протегна ръка и я хвана за ръката, погали гърба й с палец. - Важно е да опознаеш истинското ми аз. Обикновено имам добър темперамент, но ще убия, за да защитя тези, за които ме е грижа. Бих убил заради теб.
Коленете й се почувстваха леко нестабилни. Може би се бе люшкала малко на краката си, защото Смайли направи крачка по-близо и обви ръката си около кръста й, помагайки й да я укрепи. Никой мъж не й беше казал тези думи, но тя можеше да каже, че той ги има впредвид.
- Никога обаче не бих те наранил. Никога не искам да се страхуваш от мен.
- Не ме е страх.
- Добре. Твоето мнение за мен е важно. Не искам никакви лъжи между нас, Вани. Искам да ме приемаш за такъв, какъвто съм, вместо просто да ти покажа по-добрите страни от мен. Опитвам се да бъда най-добрият мъж, който мога да бъда, но имам недостатъци. Всеки ги има.
- Знам и аз имам такива, призна тя.
Той се ухили. - Кажи ми няколко.
- Бет казва за мен, че съм твърде доверчива, защото не искам да бъда от онези негативни личности, които винаги търсят измама в другите. По-голямата ми сестра е такава и тя все е съкрушена. Аз винаги търся светлата страна.
- Смятам, че това е добра черта.
- Не видях какъв е лъжецът Карл.
Той се намръщи. - Този мъж не те е заслужил.
- Благодаря ти.
Той извъртя глава към леглото. - Нека си починем.
Той я пусна и леко я бутна по-близо до леглото. - Свали всичко.
Тя се поколеба, но после издърпа тениската над главата си. Това беше може би най-бързото и влизане под завивките в живота й. Смайли може и да има белези, но в противен случай имаше перфектно тяло. Това я накара да се почувства по-наясно със своите недостатъци. Тя се вгледа в него, докато той отиде да издърпа дебелите завеси, за да блокира голяма част от светлината. Приближи се до леглото и се качи вътре.