- По дяволите.
Тя вдиша, неспособна да усети нищо, освен миризмата на бекон и кафе, идващи от подноса. Беше малко смущаващо да разбера, че Уейджър можеше да каже, че са правили секс.
Тя седеше и се взираше в храната - бъркани яйца, тост, бекон и картофени палачинки. Кафето беше черно, но в подноса бяха добавени няколко сметанки и пакетчета захар. Тя разгъна сребърните съдове от салфетка и започна да се храни. Стомахът й изкурка от пропуснатата вечеря.
Входната врата се отвори, няколко секунди по-късно Смайли пристъпи, като носеше раница, провисната над едното му рамо и дебел черен калъф за дрехи, който държеше нагоре. Той се ухили.
- Вече си будна и си се изкъпала.
- Здрасти.
Чувстваше се малко смутена, но се опита да не го покаже. Те прекараха нощта заедно и тя трябваше да преодолее срамежливостта си с него. Той се беше изразил напълно ясно с тази бележка, че планира да прекара много време с нея, докато тя беше в Хомеланд. Не беше казано колко дълго ще е това.
Той пусна раницата и положи торбата с дрехи върху стола до вратата. Смайли носеше синя риза с дълги ръкави и копчета с черни панталони, запретнати в чифт черни байкърски ботуши. Този стил му подхождаше много добре. Погледът й се повдигна към неговия.
- Съжалявам, че отне повече от очакваното. Джъстис искаше да ме види. Екипът ни за връзки с обществеността донесе тази чанта за дрехи за теб. Казаха ми, че съдържа пълен комплект дрехи. Предполагам, че това означава бельо и обувки.
- Това е много мило от тяхна страна. Надявам се размера да не е прекалено голям.
Прекоси стаята и седна на масичката за кафе до нейният поднос. - Трябва да ти призная нещо.
Вилицата й замръзна по пътя към устата й. Последният път, когато бе чула мъж да казва тези думи, идваха от първото й гадже което и бе казало, че е направил дете на някаква друга жена. Така приключиха отношенията им и тя разбра каква отрепка беше.
- Екипът на работна група тъй да се каже влезе в апартамента ти и го проучи. Те предадоха тази информация на нашите хора по връзки с обществеността, за да могат да ти купят точния размер облекло за днес.
- Влезли са?
- Да. Съжалявам, Вани. Нямаше нищо общо с това, че не ти се доверяваме. Просто спеше толкова спокойно, че отказах да те събудя. Облеклото, което носеше със себе си, очевидно не беше за твоята форма. Знам, че живееш с друга жена, затова дадох на един от нашите мъже ризата, която носеше, за да му позволя да разпознае аромата ти. Той разпозна твоето облекло за екипа и те записаха размерите. Мъж, който работи с нашия екип за връзки с обществеността, намери отворен магазин след нормалното работно време и той избра нещо за теб. Надявам се да ти хареса.
Погледът й се понесе към чантата от другата страна на стаята, а след това и към Смайли. Той се намръщи.
- Ядосана ли си? Те подсигуриха дома ти след това и не нанесоха щети. Нашите хора за връзки с обществеността искаха да ти купят ново облекло, което да облечеш днес, когато те заведем, за да си купиш нови дрехи. Това ни дава причина да покажем на всички, че сме заедно. Не видях нужда те да ти вземат вещите от дома без твоето разрешение.
- Просто съм изненадана. Това изглежда като много работа, когато можеше просто да попиташ за моя размер.
- Ние обичаме нещата да се свършват. Имаше нужда от сън и аз се справих със ситуацията. Поръчах и лични продукти за теб, като тези, които имаш в дома си. Те ще бъдат доставени днес.
- Лични продукти?
Той се усмихна. - Твоите продукти за къпане. Шампоан, балсам, течен сапун за тяло и дори дезодорант и пастата за зъби, които предпочиташ.
- Добре.
Изглеждаше много, но тя не можеше наистина да се оплаче, тъй като той каза, че не са повредили нищо. Всъщност беше много благодарна. - Благодаря ти.
Той се ухили. - Избрах тоалета от тези който бяха избрани от тях. Донесоха няколко. Надявам се, че нямаш нищо против. Някой ще изпрати останалото по-късно, ако желаеш, но днес ще те заведа на пазаруване. Мислех, че би искала сама да избереш свой по твой собстевн вкус.
- Нямам нищо против.
Всичко би било по-добро от това което Мейбъл беше избрал за нея, когато беше затворена в дома на Грегъри.
- Ял ли си? - Тя посочи, че той може да сподели яденето й.
- Ядох. Благодаря ти.
- Колко часа си излязъл?
- Около четири часа сутринта мислех, че ще се върна по-рано, но ми отне време да отида в Сигурността, за да взема чантата ти и да опаковам моите неща. Донесох достатъчно, за да ми стигнат за няколко дни и мога да взема повече, когато ги изчерпам.
Тя успя да предпази устата си да не се отвори. Това звучеше така, сякаш той планираше да остане с нея през цялото време, докато беше в Хомеланд. Не беше лошо нещо в ума й. Всъщност беше успокояващо и прекрасно, като знаеше, че няма да е сама.