Тя се възстанови. - Как можеш да научиш гризли да лови риба и защо би искал?
- Те са били родени в плен, така че нямат нужните инстинкти. Мечките са умни и поемат това, което виждат. Беше въпрос само да ги заведем до реката и да им покажем как да ловят риба. Научиха се бързо. Жителите на Дивата зона прекарват много време с тях.
Той свали ръката си от нея. - Трябва да се облечеш. Магазинът, който планираме да посетим, отваря в осем и трябва да се съберем в Сигурността, за да преминем инструкциите, преди да напуснем Хомеланд.
- Инструкции?
- Преминаваме през мерките за безопасност и графиците, за да можем да контролираме ситуацията. Вярвам, че и нашият екип за връзки с обществеността иска да говори с теб.
- Добре. Ще се подготвя.
- Аз ще измия чиниите.
Тя спря за да го наблюдава как вдига подноса и закрачи към кухнята. Той всъщност щеше да измие чинията и чашата й. Беше мило и отново й припомни колко се различава от мъжете, с които се бе срещала. Те биха очаквали тя да върши домакиснската работа.
Тя влезе в спалнята и пусна чантата с дрехи на леглото, като все още мислеше какво каза по отношение на мечките. Тя си го представи как стои полугол до реката с два свирепи звяра, показвайки им как да ловят риба.
- Явно се срещам с треньор на мечки - промърмори тя, смаяна, но впечатлена.
* * * * *
Смайли си тананикаше, докато сушеше чиниите. Той дори избърса вече изчистените плотове и след това сгъна мократа кърпа и я закачи върху държача. Беше трудно да не влизе в спалнята, но той не искаше Вани да се чувства така, сякаш няма уединение. Той отново върна масичката за кафе и намести възглавничките на дивана. Един поглед наоколо го увери, че стаята изглежда подредена. Той вдигна раницата си и я постави вътре в гардероба, за да не я вижда, в случай, че й напомни, че планира да остане.
Не каза нищо, когато той спомена, че носи достатъчно дрехи, за да остане няколко дни. Една жена от Видовете щеше да вземе чантата му и да я изхвърли през входната врата, като му нареди да изчезне. Тя би затръшнала и заключила вратата след него от другата страна, за да не може да се върне. Той се ухили, благодарен, че Вани беше човек.
Тихият звук от изщракване на токчета по плочките привлече вниманието му и той се взря във Вани, когато тя спря в края на коридора. Беше с риза с копчета, която се увиваше плътно около гърдите и ребрата й. Той смяташе, че ще изглежда добре в нея, но не знаеше, че ще остави отворени няколко бутона в горната част, за да разкрие част от цепката на гърдите си. Погледът му се спусна към черната прилепнала пола, която падаше до средата на бедрота й. Акцентираше върху заоблеността на бедрата й и това го накара да иска да ги докосне. Тя беше ниска, но обувките на токчета правеха краката й да изглеждат по-дълги, отколкото всъщност бяха.
- Това зле ли изглеждам?
Погледът му скочи до лицето й. Тя не носеше грим и току-що беше вчесала косата си на опашка. Той поклати глава.
- Полата е малко къса, а ризата е малко стегната. Опитах се да я закопчея докрай, но тя се отвория над сутиена ми.
- Изглеждаш перфектно. - Комплиментът накара бузите й да се оцветят и това го разгневи малко. Изглежда мъжете рядко са й казвали, че е привлекателна, когато е трябвало. Той не би направил тази грешка. - Ти си красива, Вани.
Ръцете й бяха стиснати по долната част на корема й и тя изправи рамене. - Благодаря ти. Това е толкова сладко от твоя страна.
Той се приближи по-близо. - Не е сладко.
Вниманието му се насочи към деколтето на ризата й и той облиза устните си. - Нито една от моите мисли не са.
Тя го гледаше. - Не разбирам.
Той нежно стисна ръцете й, успокоявайки движението им. - Изглеждаш секси и не бих искал нищо по-повече от това да сваля тези дрехи от теб. Бих те хвърлил през рамо, за да те върна в леглото, ако джипа не чакаше отвън. Ще го направя по-късно. Очаквай го.
Това сякаш я изненада. - Дори не нося грим. Искам да кажа, че не изглеждам много добре.
- Не, нямаш. Аз те харесвам точно така.
Погледът й се спусна към устата му и той искаше да я целуне. Знаеше по-добре какво ще последва. Щеше да я грабне и да я заведе в спалнята. Колкото и съблазнително да му се струваше, той нямаше нужда от Джъстис, Фюри или Джерико да му сритат задника му, защото е съсипал плановете им да разсее ужасните слухове, които църквата бе започнала. Не го интересуваше какво мислят хората за него, но те навредиха на репутацията на Вани
- Трябва да тръгваме.
Тя кимна и най-накрая спря да се взира в устата му. - Добре.
- Всичко ще е наред. Няма да те оставя нито за миг.