Тя се облегна на Смайли. - Какво прави? - Тя стресна палец към Уейджър.
- Той ще се увери, че не сме преследвани и има готово оръжие в случай, че е необходимо.
Вани съжали, че зададе въпроса. - Оръжие?
Смайли я хвана за ръката и я стисна. - Това е стандартна процедура.
- И аз имам оръжие.
Джерико отвърза каишката на бронежилетката си и посегна навътре, изваждайки пистолет. Той й го показа и след това го върна, затягайки каишката.
- Безопасността е важна. Ние сме добре обучени.
- Понякога ги крием от хората, когато напускаме земите на НСО, Смайли стисна ръката си.
- Ти не си дежурен нали? - Тя забеляза всички в двата джипа, с изключение на Смайли, носеха униформи на НСО.
- Не. Това е нашата разходка и тяхната работа е да ни защитават.
Радваше се, че Смайли не носи пистолет. Те е плашеха. - Мислиш ли, че наистина е необходимо те да бъдат въоръжени? Искам да кажа, просто отиваме в магазин за дрехи, нали?
- Стандартна процедура. Слаш проговори отпред. - Трябва да сме готови да защитаваме живота си по всяко време, когато не сме в Хомеланд или Резервата. Голяма част от офицерите носят оръжие в Резервата, дори когато са извън дежурство. Стените там са дълги и постоянно се разширяват. Възможно е натрапник да ги наруши, но Хомеланд е по-малка и по-сигурна.
Това натъжи Вани, че те бяха стигнали до тези крайности. Не можеше да си представи да живее в свят, в който по-голямата част от обществото трябваше да държи оръжия, приковани към телата си. Смайли вдигна ръката й и постави целувка върху кокалчетата й. Тя се взря в него с малко благоговение. Той правеше най-сладките неща, когато тя най-малко очакваше.
- Ние нямаме престъпления в нашето общество. Когато го срещаме, това обикновено включва хора. Рядко се случва някой да наруши стените ни. По-скоро е предпазна мярка.
Той можеше да я чете твърде добре. Беше хубаво обаче. - Просто мразя, че трябва да живееш така.
- Това е начинът ни на живот и се наслаждаваме на свободата си. Това е цената за това. Има много хора, които искат да ни навредят.
Флейм се изкиска. - Ловците на половинки.
- Какви са тези? - Интересът ѝ беше възбуден.
- Няма значение. - Смайли поклати глава. - Просто хора, които са малко твърде дружелюбни.
- Или ние искаме да са, Слаш се изкикоти.
- Сега наистина съм любопитна, призна Вани.
- Това са жени, които показват гърдите си на нашите офицери, Джерико изсумтя. - Те смятат, че ще станем луди от похотта и ще ги отведем у дома.
- О. Вани нямаше представа, че НСО имаше такъв тип фенове.
- Склонни сме да ги игнорираме, Смайли понижи глас. - Те не са от хората, които бихме прибирали вкъщи.
- Защо не?
- Те са луди, отговори Джерико. - Едина от тях е деветдесет и шест годишна жена. Тя е обикновена при портите. Това е гледка, без която бих могъл да живея.
Уейджър се засмя. - Тя не носеше нищо и отвори дългото си палто, за да се покаже пред Даркнес. Той нареди на един от членовете на специалната група да й дадът топла чаша кафе. Струваше му се, че сигурно й е студено.
Гърдите на Смайли се разтресоха и тя хареса този сладък звук, когато той беше силно развеселен. Усмивка озари лицето му и тя се усмихна в отговор.
- Ами ти? Имал ли си такива моменти?
Не й хареса особено идеята жени да го преследват.
- Опитвам се да стоя близо до външния периметър на стените, когато обикалям около тях. Хората обикновено се събират на главната порта. Смайли сви рамене. - По принцип съм дежурен вътре.
- Смайли е добър с хората, каза Флейм. - Той имаше някои много важни задачи и всички го уважават. Той пусна колелото с една ръка, когато излязоха от главните порти и плесна ръката на Слаш. - Кажи и.
Слаш се обърна на мястото си. - Смайли е страхотен мъж. Той е интелигентен и много питомен.
- Стига - отвърна Смайли.
Вани хвърли поглед между двамата мъже. Смайли изглеждаше ядосана. Слаш се обърна напред и промърмори нещо под носа си, което тя не схвана.
- Нямам нужда от помощ, заяви Смайли.
Тя захапа устна и се разсмя. Не беше нужен гений, за да разбере, че те го хвалеха пред нея.
- Никога не бих използвала думата "питомен". Не можеше да повярва, че това излезе от устата й. Тя хвърли поглед към Смайли, за да види реакцията му и усети как се надига топлина по бузите й по начина, по който очите му се разшириха. - Не бих, настоя тя.
- Каква дума би използвала? - Смайли изви вежда.
- Невероятно. Тя флиртуваше с него и му харесваше.
Той се усмихна. - Това ми харесва по-добре.
Тя наведе глава и потри палеца си върху неговия. Да се държат за ръце изглеждаше като нещо глупаво, но се чувстваше добре. Донесе си дрехи, за да остане с нея. Бележката, която той остави, предполагаше, че иска повече от секс. Влизането в този бар можеше да изглежда като кошмар веднага след това, но тя беше почти благодарна, че тя беше тази, която седна до него. Това бе довело Смайли в живота й. Тя не съжаляваше за това.