Харесваше начинът, по който той я наричаше.
- Никога не бива да се стесняваш от нищо с мен.
Не е само той, напомни си тя, като стрелна погледа си наоколо. Бяха събрали малка тълпа клиенти, които сякаш нямаха нищо по-добро от това да ги следват да правят снимки с мобилните си телефони. Тя бързо отмести поглед от тях и се принуди да се усмихне.
Смайли се приближи до нея и й подаде ръката си. Другата му ръка отметна няколко свободни кичура коса от бузата й, когато той се наведе по-близо. - Почти свърши. Толкова си смела.
Тя не се чувстваше такава.
- Можеш да направиш това, моя Вани. Аз съм точно тук. Сега просто трябва да ти вземем обувки. Онези, които носиш правят малко нестабилни на краката ти.
Токчетата не бяха проблемът. Това бяха нейните нерви и усещането, сякаш е на сцената в някаква пиеса. Отказа да погледне другите хора, но усещаше погледите им. С благодарност позволи на Смайли да я заведе до секцията с обувките. Един чифт ниски обувки, маратонки и още едни черни обувки с 5 сантиметрови токчета и тя приключи.
- Можем ли да си тръгнем сега? Тя наистина искаше да се махне от там.
- Да. Смайли я отведе до предната част на магазина.
Вани вдигна поглед и се спря. Гледката на паркинга я шокира. Екипът на НСО, който бяха оставили отвън, ги задържа, но поне сто или повече души блокираха зоната за паркиране.
- Още не е зле, каза с рязък глас Слаш. - Може да се контролира. Има само два новинарски екипа. Те поискаха интервю, но им беше отказано. Той протегна ръка и потупа ухото си, насочвайки вниманието й към устройството, което носеше. - В контакт съм с екипа отвън и Хомеланд.
Само два? Вани изпадна в паника, но Смайли сякаш осъзна, че е на път да се паникьоса. Той я завъртя с лице към него и наведе глава, взирайки се дълбоко в очите й.
- Всичко е наред. Аз съм точно тук. Забави малко дишането си.
Пое си дълбоко въздух и го издиша, сякаш да й покаже как да го направи. Тя го имитира. Смайли се ухили. - Това е моята Вани. Те са просто любопитни хора. Това е е всичко. Те искат най-вече да ни наблюдават, ако това може да ти помогне. Ще се приспособиш към това.
Тя се съмняваше, че някога ще го направи, не че ще и трябваше. Вани мълчаливо се зарече, че няма да има повече излети. Наистина не й харесваше да бъде център на толкова много ревностно внимание.
Смайли стисна ръката й. - Вярваш ли ми?
- Да. Тя не се поколеба да отговори, защото това беше истината.
- Добре сме. Това все още не е голямо събиране. Справяли сме се с много по-лошо. Ще платим за твойте неща и ще си тръгнем. След десет минути ще се върнем в Хомеланд.
Тя пое отново бавно дъх и се обърна към предната част на магазина. Имаше толкова много лица, че чак и беше странно. Служителите на НСО имаха помощ при блокирането на улицата, която минаваше между магазина и зоната за паркиране. Тя забеляза, че няколко полицаи са се присъединили към тях отстрани, за да не позволят на хората да влязат в магазина. Всъщност пътуването й доведе до затварянето му.
Касиерът се ухили, когато стигнаха отпред. Като че ли бяха отворили линия само за Вани и Новите видове.
- Здравейте. Точно тук. Аз ще те ви обслужа! - Жената им махна с ръка.
Вани беше благодарен на Смайли. Той пое отговорността, насочи я там и благодари на касиера. Вниманието на жената изглеждаше фокусирано изцяло върху Смайли и тя цялата сияеше заради него.
- Никога не съм мислила, че ще видя тук Нови видове. Касиерката започна да сканира дрехите.
Смайли придърпа Вани по-близо. - Това е Вани. Тя ми е на посещение в Хомеланд и не е опаковала достатъчно дрехи. Исках да я заведа на пазаруване.
Най-накрая касиерката се втренчи във Вани. Устата й се отвори и очите й се разшириха. Тя погледна Смайли, после Вани.
- О Боже мой! Вие сте тази двойка по телевизията!
Вани се притисна в Смайли, тъй като той стоеше зад нея. Той пусна ръката й и обгърна кръста й.
- Да. Ние сме.
- Това е страхотно! Вие сте първите ми знаменитости. Касиерката продължи да сканира дрехите, но се ухили. - Вие двамата гаджета ли сте?
- Да такива сме. Смайли разтри стомаха на Вани с дланта си. - Срещнах я и знаех, че тя е тази за мен.
Вани знаеше, че трябва да каже нещо. - Това беше любов от пръв поглед, изрече тя.
Последва съжалението. Не би трябвало да използва думата любов, но беше по-добре да каже това отколкото, че е била дрогирана. Смайли не затегна прегръдката си и изглежда нямаше нищо против думата й.
- Със сигурност беше. Тя е красива и сладка. Не можах да й устоя.
Касиерката отново направи пауза и се ухили на Вани. - Това е толкова романтично. Дори не мога да накарам приятеля си да спре в магазина за хранителни стоки, но вашият ви отведе да си напазарувате дрехи. Вие сте късметлийка.