- Не - отговори глас. - Един от нас може да я удари достатъчно силно, за да я зашемети.
- Не. - Смайли се намръщи. - Никой няма да я ударя.
- Ще стане по-лошо, отговори друг мъж с дълбок глас. - Това би било вид милост. Тя е човек. Ако й дадем успокоително средство заедно с лекарството за размножаване, може да получи сърдечна атака.
- Тя така или иначе може да умре, заяви някой друг.
- Джиповете скоро ще дойдат тук. - Джъстис Норт се завърна. - Те трябва първо да ги инспектират, за да се уверят, че не са били компроментирани докато са били в паркинга. Как е тя?
- Не е добре. - Смайли пусна ханш и я потърка по гърба. - Тя изпитва много болка.
- Обзалагам се, че е така. Отдръпни се, Смайли. Усещам нуждата й от метър. Брас, мислиш ли, че можеш да я удариш за да изпадне в безсъзнание, без да й причиниш щети?
- Не знам. Те са по-крехки от нашите жени.
Нед, медикът, заговори. - Бих могъл да я задуша, докато тя не загуби съзнание. Знам как да го направя, без да й причинявам постоянни щети, но тя няма да остане в това състояние за дълго.
- Никой няма да я наранява. - Смайли звучеше ядосано.
- Алтернативата е да я вържем и да я оставим в агония, докато не стигне до Хомеланд. - Джъстис въздъхна. - Кое би било по-жестоко?
Вани пусна ръцете на Смайли и се вкопчи в ризата му. - Помогни ми. - Той беше мил и беше й казал, че няма да позволи на никого да я нарани. Беше уплашена, заобиколена от непознати и беше наранена повече, отколкото можеше да си спомни някога. Потта се изливаше от нея и тя сви рамене, опитвайки се да се отърве от якето му.
Смайли сякаш разбра и го отстрани. Това не помогна. Тя гореше и беше замаяна. - Имам треска.
- Това е наркотикът. - Смайли коригира стойката си и се изправи. Той обаче не отстъпи, държейки я на столчето, тялото му я блокираше от останалите.
Тя притисна лице към гърдите му. Миришеше невероятно. Тя вдигна брадичка и когато устните й докоснаха гореща кожа в горната част на неговата риза, желанието да го оближе я сграбчи. Тя се съпротивляваше, но се обзаложи, че той също е вкусен. Какво, по дяволите си мисля? Какво не е наред с мен? Тя почувства паника. - Смайли! - Трябваше да й помогне или да я закара в болница.
Прочисти гърлото си. - Оставете ни сами.
- Не. - Джъстис звучеше по-близо. - И двамата отивате в Хомеланд.
- И двамата страдаме. Няма да загубя контрол. Изчистете стаята и ни дайте уединение.
- Това няма да се случи. Това иска този, който е планирал това - заяви Джъстис с мрачен глас. - Сигурен съм, че са вярвали, че ще я убиеш. Бил си дрогиран в бар, пълен с хора. Щеше да превъртиш, ако не беше разбрал какво се случва и ние стигнахме до вас навреме, за да предотвратим трагедията.
Смайли посегна между тях и обхвана с ръцете си нейните. - Пусни ме, Вани.
Тя не искаше и поклати глава. Той се отдръпна и нежно откъсна пръстите й от тънкия материал. Липсваше й сигурността, която тялото му осигуряваше и захленчи, вперила очи в неговите. Той я изненада, свивайки се, за да застанат лицата им на едно ниво.
- Вани, знаеш ли какво прави лекарството за разплод?
- Не звучи добре.
- Стига, високият Нов Вид с опашката заповяда. - Ще я разпитаме в Хомеланд.
Смайли го игнорира. - Това е наркотик, който Мерикъл Индъстрис е изобретил, за да принуди Видовете да изпитват силно желание да правят секс. Чухме, че се опитват да създадат човешка версия и което ти си взела мирише точно на това. Аромата му се отделя с потта ти през порите.
Разсеяна от болката, която изпитваше, Вани трябваше да се бори, за да бъде в крак с това, което той казваше. - Като GHB? - Тя бе чувала за наркотици с цел изнасилване. - Мислех, че това просто кара човека да загуби съзнание.
- Смайли, прекъсна ги Джъстис, - каза, че тя е тази, която те е дозирала.
- Тя каза, че не е.
- Вярваш ли й?
- Не знам, но съм сигурен, че ако го направила, който й е дал наркотика, не й казал какво ще причини. Така или иначе тя трябва да има опции и да знае с какво се сблъсква. Тя трябва да реши.
- Джъстис Норт прокле тихо. - Направи го.
Смайли си пое дълбоко дъх и обясни: - Няма да припаднеш. Болката ще се задълбочава, в най-добрите предположения. С Видовете това е ужасно мъчително и може да ни накара да се побъркаме. Единственото облекчение е да не се бориш с наркотика.
- Все още не разбирам. - Тя хленчеше, когато пулсирането между краката й се усилваше. Имаше чувството, че клиторът й бе прищипан. Не беше приятно.
- Можеш или да се съгласиш да правиш секс с мен, за да спреш болката, или да страдаш. Всичко е толкова просто.
Беше ужасена и това трябва да се е проличало в изражението й, защото той се намръщи.