Той се завъртя, сграбчи Вани и я завъртя настрани на седалката, докато тялото му защити нейното, но не избухна стрелба.
- Телефон. Уейджър си пое дъх и продължи: - Той снима. Заплахата е предотвратена.
Смайли свали малко от теглото си от Вани. - Извинявай. Не исках да те смажа.
- Добре съм, измърмори тя.
- Стой там, заповяда той, сякаш й даде избор, тъй като той стоеше отгоре й за да я държи на място. Смайли надникна над предните седалки. Новинарския микробус не беше отстъпил, за да им позволи да преминат.
- Защо е това забавяне?- Той се втренчи в униформения мъж - беше почти сигурен, че е Буук който говори с шофьора на микробуса.
Въпросният мъж погледна към тях. - Той отказва да напусне, освен ако не получи изявлението. Те са наясно кой ни е на посещение.
Смайли направи гримаса. Новините вече бяха чували, че Вани е в Хомеланд и вместо да бързат към търговския център, те щяха да дойдат директно в НСО.
- Трафик - изсъска Слаш. - Много. Блокирани сме. Те трябва да имат наблюдатели тук.
Смайли се обърна и видя, че по улицата от двете посоки към тях идват нови микробуси. Няколко коли бяха зад тях. - Извадете шофьора и преместете този микробус, заповяда той.
- Да не си посмял, оспори Тим. - Просто остани на място. Сам ще се справя с този задник, без да причинявам скандал. Тези идиоти ще крещят брутално, ако сложите пръст върху тях. Добре сте в джипа. На път съм.
Смайли не можеше да вини ръководителя на работната група, че се притеснява. Не им беше позволено да докосват физически никого извън стените на НСО. Едно е да се използват маркучи за вода, за да се разпръснат тълпите или да се хвърли от време на време димна бомба, когато протестиращите нападнат портите, но хората може да възприемат това като злоупотреба, ако изтръгнат някого от превозното им средство.
Най-сетне Джерико проговори. - Нека изтичаме към портите.
Смайли рязко извъртя глава, за да погледне приятеля си. - Не.
- Още входящи - изсъска Слаш.
- Тичайте към портите - повтори Джерико с по-дълбок тон.
На Смайли не му хареса идеята да извади Вани от джипа толкова близо до всички тези хора. Намерението им беше неясно, но когато погледна пътя, мнението му се промени. От двете страни на улицата се спускаха още коли и хора. Изглежда, че знаеха, че Смайли и Вани са затворени пред портите.
- Хайде да го направим. Смайли призна, че Вани би бил в по-голяма опасност, ако бяха изцяло заобиколени от стотици хора, вместо само няколко десетки.
- Ще дойда след няколко минути, напомни им Тим.
- Нямаме време, отговори Слаш. - Излиза извън контрол. Бягай с нея по средата, Смайли. Оставете ме да бъда пръв. Аз ще бягам без някои да ми пречи и ще сваля всичко пред вас двамата.
- Направи го - съгласи се Тим.
Смайли се изправи на седалката и помогна на Вани също да се изправи, докато се плъзна срещу Джерико, правейки място за Слаш да се изкачи над седалката. - Всичко ще бъде наред. Остани до мен. Ще слезем от джипа и ще вървим до портите. Ще те вдигна, ако имаме проблем. Просто сложи лицето си на врата ми и се дръж здраво.
- Ще се оправя.
- Мамка му! - изсъска Флейм. Пригответе се!
Смайли вдигна очи и видя как хората се втурват към тях. Тела и ръце се блъскаха по прозорците и джипът се залюля. Всичко, което Смайли можеше да направи, беше да постави ръката си около Вани, за да я придърпа и да хване облегалката за глава на предната седалка. Превозното средство беше тежко, но двадесет до тридесет души го заобиколиха. Той се изкуши да посегне за оръжието си, закачено на глезена му, тъй като олюляването ставаше все по-лошо.
- Димните бомби са приготвени, предупреди един от офицерите по стената. - Приготви се.
Смайли изкърца със зъби. - Затаи дъх, когато отворим тази врата и не ме пускай, Вани.
Той видя как метални кутии хвърчат отгоре. Те паднаха около джипа, но не удариха масата от хора. Бял дим се издигна бързо и хората до прозорците започнаха да се задавят и кашлят. За по-малко от тридесет секунди беше трудно да се види през прозорците с плътния, заслепяващ дим. Люлеенето обаче престана, когато нападателите им избягаха.
- Портата е на около осемнадесет метра пред нас. Придържайте се към лявата част от алеята - нареди Уейджър. - Тръгвайте!
И двата комплекти брави бяха освободени и Смайли последва Слаш, когато той бутна вратата, удряйки нещо. Мъж извика от болка. Не му пукаше, ако бе ударил човек. Той вдигна Вани на ръце, прегърна я силно към гърдите си и използва паметта си, за да продължи напред. Той нямаше маска, затова затаи дъх и стисна очите си.
Ръка го стисна за рамото и той разбра, че именно Слаш му помага да го насочи в правилната посока. Надникна веднъж и съжали за това, когато очите му потекоха от силния дим, но успя да различи новинарския микробус, покрай който минаха. Бяха почти до портите.