- По този път - изръмжа мъж. - Продължавайте. Ние ви покриваме.
Ръцете на Вани обгърнаха врата му, а краката й се разтвориха, прегърнали бедрата му. Ноктите й се забиха в ризата му, но той не се интересуваше дали тя го бе надраскала. Вероятно беше ужасена. Надникна отново и осъзна, че димът се изчиства, когато напуснаха засегнатото място. Видя портата и редица маскирани офицери от НСО с изтеглени оръжия, които ги чакаха. Двама се втурнаха напред и хванаха членовете на екипа му, като ги вкараха вътре.
Портите се затвориха и Смайли вкара въздух към изгладнелите си дробове.
- Всичко е наред, прошепна той на Вани. - Няма да се задушиш.
Тя ахна и леко се закашля. Той я прегърна по-силно и продължи да върви, за да направи по-голямо разстояние между тях и дима. Смайли се огледа, оценявайки десетките видове, които се бяха втурнали към втората порта да помогнат. Той кимна на няколко от тях. Примигна бързо, за да изчисти дразнителя от очите си.
- Добре ли си?
Вани кимна във врата му. Тя държеше лицето си заровено там. Той спря и просто я задържа. Беше направил грешка, като я отведе от Хомеланд. За щастие тя не беше наранена, но травмата от това, което току-що бе преживяла, можеше да я огорчи, когато станеше негова половинка. Ядоса го, че всичко е минало толкова зле. Опита се обаче да отблъсне този гняв, искайки да я успокои.
- Е, ние със сигурност знаем как да направим впечатление когато влизаме.
Вани вдигна глава и го погледна. Хубавите й очи изглеждаха уплашени, но тя се усмихна.
- Така ли наричаш това?
- Те не успяха да обърнат джипа и ние сме в безопасност в Хомеланд.
- Защо биха направили това?
Той се поколеба. Не искаше да й съобщава повече лоши новини.
- Не знам. Може би си мислят, че е забавно да обърнат настрани джипа. Веднъж това се случи. Те направиха видеоклипове и ги публикуваха, сякаш е шега. Екипът в джипа не смяташе, че е смешно.
Появи се джип зад ъгъл и той забеляза Тим Оберто на шофьорската седалка. Когато приближи, мъжа натисна спирачките и изскочи, оставяйки двигателя да работи.
- Добре ли е? Наранена ли е?
- Тя е добре.
Тим изглеждаше облекчен. - Трябваше да се съглася с хеликоптера.
- Не трябваше да се съглася да я оставя да напусне Хомеланд, отговори Смайли. Той заобиколи Тим и тръгна към пътническата страна на джипа.
- Влез, Вани. Прибираме се у дома.
Вани се плъзна по предната му страна и той й помогна да се качи вътре. Смайли заобиколи автомобила и се качи на шофьорската седалка.
- Аз ще заведа Вани у дома.
- Това е моят джип. Тим се намръщи.
- Вземи друг и нека новите неща на Вани бъдат изпратени до дома й. Смайли даде джипа на заден ход бавно, тъй като Вани не беше си сложила предпазен колан. Той спря, превключи предавките и натисна педала за газта. Просто искаше да я прибере у дома и на сигурно място. Нямаше да напуска Хомеланд отново.
Вани все още беше леко разтърсена, когато Смайли я придружи в къщата. Затвори и заключи вратата, облегнат на нея. Мрачното му изражение й подсказваше, че не възприема случилото се толкова лекомислено, колкото предполагаше. Тя изрита високите токчета, щастлива, че е извън тях.
- Няма повече пазаруване, обяви той.
- И без това наистина не ми харесва. Купувам много от дрехите си онлайн.
Смайли премигна няколко пъти и си пое дълбоко въздух. - Съжалявам.
- За какво?
- Не трябваше да се съглася на това излизане. Не мислех, че ще бъдеш в опасност. Аз те провалих.
Смайли беше много повече от малко разстроен. Той сякаш се обвиняваше и тя отказваше да му позволи.
- Това не беше по твоя вина. Стигнах до извода, че хората са задници и тъпаци. Върна ме в безопасност. Тя вдигна ръце и погледна надолу. - В едно парче. Брадата й се надигна и тя му се усмихна. - Добре съм. Там беше страшно за няколко минути, но ще се смеем за това по-късно.
Той се отблъсна от вратата и пристъпи към нея, спирайки само на сантиметри. - Никога няма да ми се стори смешно. Можеха да обърнат джипа.
- Те не го направиха.
- Но можеха да го направят.
На нея и харесваше начинът, по който той я гледаше. Красивите му очи показваха притеснение и загриженост, всичко бе насочено към нея. Тя протегна ръка и сложи ръка на гърдите му.
- Добре съм. В момента се притеснявам повече за теб.
Погледът му се разшири. - Защо?
- Ти си по-разстроен от случилото се от мен.
- Направих грешка.
Пулсът й се ускори. Звучеше така, сякаш се канеше да я зареже. Тя дори не беше сигурна, че това е възможно, тъй като те нямаха точно връзка.