- Моля ви, не се карайте, настоя Вани.
- Чакай. Миа затръшна врата. - Ха! Заключена е, тъпако! Гласът й се понижи. - В банята съм. Не би посмял да разбие вратата. Би трябвало да видиш това място, на което сме отседнали. Супер луксозно е. Вратата вероятно струва повече от любимата му ръждясала боклуджйска кола, която той нарича класика.
- Много съжалявам - прошепна Вани.
- Вече е станало. Просто мразех, че не можехме да говорим с теб преди. Защо избягвахте обажданията ни през уикенда? Какво всъщност се случва, Вани?
- Не исках нищо от това да се случи.
- Всичко е наред. Добре ли си? Това е най-важното нещо.
- Добре съм.
- Как се чувстваш? Не мога да си представя какво преживяваш.
- Добре съм. Тя нямаше намерение да споделя сексуалните си наранявания, от които я боляха дупето и бедрата й. - Това просто беше някакъв кошмар с пресата и с църквата Уудс.
- Екипът от охраната каза, че църквата Уудс е заплаха за нас и затова сме тук. Знаех, че това семейството е гаднярско, след като разбрах кой е бащата. Те са куп луди. Какво ти направи Карл? Удари ли те? Не ми хареса този задник. Беше прекалено гладък и контролиращ.
Това учуди Вани.
- Мислех, че го харесваше както останалите от семейството.
- Бях мила. Измъчих мозъка си, мислейки защо в крайна сметка ще отидеш в бар и ще вземеш някой човек, когото не си познавала. Познавам те твърде добре. Карл или ти е изневерил, или те е ударил. Кое от двете беше?
Тя не можеше да разкаже на сестра си цялата история, така че се насочи към основните части, но сподели как той я е подмамил да отиде на конгреса и начина, по който се е държал с нея. - Приключих. Не исках това да се случи в бара, но не съжалявам. Това беше истината. - Смайли е тук с мен. Той е прекрасен.
Тишината в другия край на телефонната връзка стана неудобна. Най-после сестра й проговори. - Може ли да чуе какво казвам?
- Не. В момента съм сама.
- Задържат ли те там против волята ти?
- Не. Вани седна и се намръщи, забравяйки болезнеността си. - Смайли е невероятен. НСО ме защитава от бащата на Карл и неговите луди поклонници. Казват, че съм била дрогирана и принудена, хм, разбираш ме.
- Знам. Ние чухме затова. Точно затова казах на Каунт, след като гледахме новините по-рано днес. Изглеждаше щастлива, но уплашена. Харесва ми начина, по който този човек, се държи толкова защитнечески към теб.
- Днес?
- Когато НСО ви отведе да пазарувате. Всичко беше по новините.
Погледът на Вани се насочи към скрина на телевизора. Тя се изкуши да го включи, за да види дали пускат още кадрите, но успя да отстои. - Стана някак ужасно, когато всички тези хора се появиха, но аз съм добре. Наистина.
- Каква заплаха очакваш от Църквата на Уудс? Искат ли да отмъстят, защото си зарязала Карл? Спомням си, че една религиозна група се опита да изгори жива жена пред портите на НСО, защото бе спала с Нов вид. Гласът на Миа трепереше. - Ще искат ли да те убият?
- Може би. Те са луди, Миа. Тук съм в безопасност.
- Слава Богу. Не си тръгвай от там.
- Няма.
- Този Смайли се отнася добре с теб? Днес изглеждаше доста загрижен.
- Да. Той е наистина сладък и прекрасен.
- Радвам се да го чуя. Каунт е за вързване, но не му позволявай да те нарани. Знаеш какъв е нашият брат. Това е неговият изкривен и контролиращ начин да бъде голям задник, когато се притеснява. Той е имал комплекс като дете и сега има значка, така че смята, че знае всичко. Не трябва да готвя или чистя, така че гледам на това като на безплатна ваканция с много охранители. Иска ми се само да не са ни дали свързани апартаменти, защото още два дни да го слушам и може да си помисля да го хвърля през прозореца, за да видя дали той ще се превръне в прилеп и ще може ли да лети.
Вани се изкикоти. Това беше стара шега.
- Благодаря, Миа. Страхувах се, че и ти ще ми се сърдиш.
- Просто се притеснявам. Прави това, което твоят екип за сигурност ти казва. Изглежда, че си знаят нещата. Накараха ни да се съберем и ни измъкнаха от къщите ни в кратки срокове и ни настаниха в мезонетите на този хотел. Имаме целия последен етаж, за да сме в безопасност.
- Бях притеснена.
- Ние се притесняваме повече за теб. Не си така да се каже от "коравия" тип хора.
- Аз не съм страхлива. Тя се възмути от намека.
- Не, не си скъпа. Просто си малко затворена и ние винаги сме били защитнически настроени към теб.
- Вече не съм дете и ти казах да спреш. Оценявам, че поне се опитваш.
- Трябва да тръгвам. Каунт, този гаден плъх, дрънка на съпруга ми. Те се карат пред вратата. Не искам да започант да се ударят.
- Обичам те.
- И аз те обичам.