Миа изведнъж извика: - Престани!
Обаждането прекъсна и Вани постави слушалката обратно, благодарна, че не е отседнала в хотела със семейството си. Семействата на нейният брат и сестра, живеещи заедно, звучеше като кошмар. Те никога не биха могли да бъдат под един покрив повече от няколко часа, без това да се превърне в хаос.
Вани се помръдна в леглото и изруга. Тя се нуждаеше от масаж и хапчета за отпускане на мускулите. Вместо това тя реши да отиде в кухнята за сода, тъй като първите две опции не бяха възможни. Чантите от пазаруването им бяха на масата. Тя отвори содата и отпи глътка, реши да се облече. Придвижването й можеше да помогне за облекчаване на част от болезнеността й, преди Смайли да се върне.
Тя също така си спомни, че трябва да осъществи някои обаждания. Грегъри Уудс все още притежаваше портфейла й и всичките й кредитни карти. Трябваше да ги стопира, но не искаше да върви срещу заповедите на Джъстис Норт относно телефонните ограничения. Тя щеше да попита Смайли и той да и каже дали ще е добре. Спирането и подмяната на всичкo щеше да бъде главоболие.
Смайли мразеше, че всички в стаята са чули разговора на Вани със сестра й и брат й. Срещата беше спряна, когато получиха съобщение, че е имало телефонно обаждане за нея. Беше прехвърлен към телефона на Джъстис, страната им беше заглушена. Той не хареса брат й. Когато телефонното обаждане приключи, той се изправи.
- Отивам да я проверя.
Джъстис се намръщи.
- Звучеше добре. Не сме приключили.
- Не знам защо всички трябваше да слушат разговора ѝ. Не за първи път Смайли протестираше.
- Съжалявам за това. Джъстис се намръщи.
- Но трябваше да знаем какво е казано. Трябваше да знаем дали семейството й е недоволно от това, че тя е тук и дали не се притесняват от това, че ги държат в хотел. Те имат история с Карл Уудс и той би могъл да използва тази асоциация, за да опетни мнението им за нас, като призове твоята жена да напусне Хомеланд.
Смайли знаеше, че е прав.
- Това не се случи. Сестра й и каза да остане тук, където е на сигурно място.
- Добре, че стана така.
Смайли хвърли на Джерико поглед.
- Какво означава това?
- Току-що ни изпратиха бармана. Мислех, че би искал да присъстваш на тази среща, вместо да завържеш Вани за леглото, за да я предпазиш. Бих го направил, ако тя беше моята жена.
Фюри се засмя. - Действа.
Джъстис изръмжа ниско. - Не ми напомняйте. Той присви поглед към Фюри. - И си спомням, че бе вързал Ели към леглото си по друга причина.
- Вярвам, че ме наехте веднага след това - измърмори Майлс Ерон. - Имахте нужда от много помощ за обществения си имидж.
Хуморът на Фюри изчезна. - Кой получава удоволствието да изплаши до смърт този човек и да го накара да говори?
- Аз- Смайли си предложи услугите.
Джерико се изправи.
- Не. Аз ще го направя.
- Той упои мен и Вани. Смайли се изправи срещу него, готов да се бори.
- Точно така. Това е лично. Той няма да може да говори, ако си изпуснеш нервите и му счупиш челюстта. Погледни обективно и ми отговори на въпроса ми с пълна честност. Кой ще ужаси повече човека? Аз или ти?
Смайли мразеше това, но се съгласи с логиката на Джерико.
- Чудесно, но аз ще бъда там.
- Не бих очаквал нищо по-малко. Джерико кимна. - Присъствието ти ще го изнерви.
- Спомням си, когато аз ръководех тези неща, разсъждаваше Джъстис. - Дори имах хубав офис и бюро.
- Извинявай. Джерико обаче не изглеждаше да изпитва вина.
- Наистина не мисля, че това е добра идея, протестира Майлс. - Мисля, че екипът на работната група ще се справи добре.
Джъстис се изправи.
- Отбелязваме си, Майлс. Оценяваме твоето мнение, но това няма да се случи извън стените на Хомеланд. Джерико има добър план. Да тръгваме. Държим човека в стая две за разпити. Всички искаме да видим това.
- Ще го запишем ли? - Фюри изви въпросително веждата си.
Джъстис кимна. - Ще го предадем на пресата. Хвърли поглед между Смайли и Джерико. - Имайте това предвид. Хората не обичат неща, които възприемат като твърде насилствени или плашещи.
- Ето защо мисля, че работната група трябва да се справи с това. Майлс също се изправи. - Ще изглежда така, че сте го ужасили до смърт за да си признание. Плащате ми, за да ви кажа какво ще си помислят хората. Ето това е.
- Откажи се - измърмори Синди. - Никой друг не е съгласен с теб.
Майлс се завъртя и я погледна яростно.
- Какво каза?
Тя повиши тон. - Не искаме НСО да изглежда така, сякаш се нуждаят от нас, за да се справим с техните въпроси, свързани със сигурността. Това е по-лошо от пускането на видеоклип на един от тях, който разпитва този барман. Искаме хората да се страхуват достатъчно от Новите видове, за да не се ебават с тях в бъдеще.