- Ти направи своя избор. Ще те ограничим, за да не нападнеш някого или да нараниш себе си. Просто се дръж, Вани. Ще ни заведат в Хомеланд възможно най-бързо при нашите лекари. Те ще ти помогнат. - Той стана, освободи я и се обърна към Джъстис Норт.
- Да тръгваме. Ще искаш също да ме ограничите като предпазна мярка, но засега се справям с наркотика.
- Джиповете туко-що паркираха до изходите, заяви един от служителите по сигурността на НСО. - Те чакат. Нека излезем.
Смайли се отдръпна и двама от човешките мъже с униформи на НСО, изскочиха напред и хванаха Вани за раменете. Не бяха груби, но я дръпнаха на крака. В секундата в която краката й поеха тежеста на тялото й, тя извика. Коленете й се подкосиха и тя би се сринала на пода, ако не я бяха държали. Остра прободна болка я удри от главата до краката.
- Дръпнете се! Пуснете я. - Смайли внезапно беше там, отблъсна мъжете встрани и я взе в обятията си.
Вани се вкопчи в него. Част от болката и се облекчи и тя вдъхна прекрасния му аромат. Зарови лице в топлото му гърло. Той седеше, сложил задника й в скута си и я погали по гърба.
- Фокусирай се върху моя глас. Тук съм. Държа те - прошепна той с дрезгъв глас в ухото й.
- Смайли- подкани го Джъстис Норт. - Предай я на Брас. Той ще я пренесе в джипа.
- Вани, трябва да тръгваме. Имаш нужда от медицинска помощ и това не може да се случи тук.
Тя вдигна глава и се взря в Смайли. - Не ме оставяй. - Беше ужасена от непознати, които да я вземат нанякаде.
- Не мога да се вози с теб, защото и аз съм дрогиран. Най-добре е, ако ни разделят.
Човекът с опашката привлече вниманието й, когато пристъпи по-близо и протегна ръце. - Дай ми я.
Смайли я пусна и беше предадена на големия Нов Вид. Пробождащата болка в корема й се върна и тя извика. Той се обърна с нея и тръгна към гърба на бара. Тя изръмжа в прегръдките му, стиснала защитната му жилетка. Те преминаха през врата, която беше държана отворена от НСО служител. Студеният въздух я докосна, когато излязоха отвън.
- Спри! - Вани не можеше да понася болката. - Върни ме обратно.
Той спря и я погледна. В алеята беше тъмно, но няколко светлини й помогнаха да го види. Беше красив мъж, макар и страшно изглеждащ.
- Ще ви отведем в Хомеланд възможно най-бързо. Ще има хеликоптер в режим на готовност, ако се влошите по пътя. Можем да спрем отстрани на пътя и да ги накараме да се приземят наблизо, след което да ви прехвърлим. Просто първо трябва да излезем от града.
- Не мога да понеса това. - Сълзи изпълниха очите й. - Смайли казваше ли ми истината?
- Ти миришеш на наркотик за разплод.
- Има ли начин да му се противодейства?
- Не. Ще трябва да преминете през това или след като вече сте в Медицинския ни център, те ще се опитат да ви помогнат. Не можем да рискуваме да ви дадем други лекарства дотогава. Видовете са загинали по този начин в миналото. Сърцата им спираха да бият. Ще искате да сте с нашите лекари, за да могат да ви спасят.
Тя осъзна сериозността на ситуацията. - Ще умра ли?
Той се намръщи. - Не знам. Това може да е различна версия на лекарството, за което чухме, че се тествали. Мирише по същия начин, но реакциите ви са по-меки от това, което ние чувствахме.
- Меки? Чувствам се сякаш съм разкъсана на парченца отвътре навън. - Тя се задъха. - Това трябва да е по-лошо от раждане.
- Не крещиш и не изпадаш в конвулсии. Това се случваше, когато Видовете се бореха с наркотика, като отказваха да споделят секс.
- Сексът наистина ли спира болката? Сериозен ли си?
- Лекарството е предназначено специално за формиране на неконтролирани сексуални желания, така че сексът блокира „рецепторите на болката“, както ние го разбираме. Повечето от нас нямат спомени какво се случвало след приема, когато болката стане твърде силна.
- Движете се - заповяда някой зад тях. - Нека ги изведем на пътя.
Брас я отнесе до най-близкия черен джип и един от служителите на НСО отвори вратата. Брас се обърна към него. - Вземете меките ограничители. Тя трябва да бъде обвързана, за да не се нарани сама. Един от вас ще трябва да седи отзад с нея, за да не я забие глава в стъклото, ако получи такова желание.
Това беше последната сламка за Вани. Още колко повече болка смяташе, че ще изтърпи, ако ще се опита да удари главата си в прозорец? - Просто ме удари. Зашеме ти ме.
Брас се намръщи.
Тя си пое дълбоко дъх и изкрещя, за да подчертае желанието си. Тя го искаше. - УДАРИ МЕ!
Той се наведе и я постави на несигурните й крака. - Боя се, че ще те нараня.
- Вече съм в агония, по дяволите. Просто го направи. - Вдигна брадичка и затвори очи, надявайки се, че няма да я нарани твърде много.
Ударът така и не дойде. Силни ръце се увиха около кръста й, а гърбът й беше притиснат към страната на джипа. Голямо твърдо тяло я прикова там. Тя отвори очи и остана смаяна, когато разбра, че това беше Смайли.