Джъстис кимна. - Той и баща му могат да споделят клетка. Бащата няма да тръгне без сина си.
- По всичко това което открих, Карл Уудс е силно зависим от парите на баща си. Синди извади електронно устройство от чантата си на пода.- Харчи повече, отколкото изкарва и честно казано, той не е най-добрият адвокат. Баща му е дал пари, за да отвори частната си практика и му дава по-голямата част от бизнеса си.
Тя обърна екрана, за да покаже нещо на Джъстис. - Това е текущият му дълг. Вратите на неговата практика са отворени само защото татко му спасява задника всеки месец. Домът му е ипотекиран за повече, отколкото струва и този задник ще остане без дом и без работа в рамките на три месеца, ако парите бъдат отрязани. Грегъри Уудс е глупак, който обича да държи всички около себе си на каишка. Това е онзи жалък Богов комплекс, който има. Бих заложила десерта в чантата си, че Карл Уудс осъзнава, че парите ще спрат, ако не се придържа близо до задника на баща си. Имам предвид портфейла. Той също така знае че, ако срещу Грегъри бъдат подадени наказателни обвинения, първото нещо, което би се случило, е да замразят активите му, когато той избегне ареста. Това означава, че парите ще спрат със сигурност.
- Ами ако не замине с баща си? Смайли не беше готов да рискува.
Фюри привлече вниманието му. - Тогава ще го вземем няколко седмици след изчезването на баща му. Всеки ще предположи, че се е срещнал с него по-късно. Те ще бъдат прави.
- Особено когато сложат запор върху къщата му и го изгонят от хубавия му офис, добави Синди. - Дори колата му е взета под наем.
- А Брус? Искам го най-много. Той нарани Вани с електрошоков пистолет и е отправил заплахи. Смайли нямаше намерение да позволи на този мъж да се измъкне, след като я нарани.
Джъстис се облегна назад. - Направихме проверка за него. Искаш да удариш някого и да го накараш да кърви? Той е изцяло твой.
Фюри изръмжа.- Той обича да наранява жените. Арестуван е бил шест пъти за побой и терерозиране. Жените са оттеглили обвиненията си, полицията подозира, че им е отправял заплахи. Грегъри Уудс казал на Вани, че имаме гробище на нашите врагове. Мисля, че трябва да си направим едно такова веднага.
- Сега, Фюри. Джъстис го изстреля с развеселен поглед. - Той би бил ужасна тор. Не бих искал да торя растителността ни с неговите останки.
- Вярно. Той е един лайняр.
Джъстис кимна и задържа погледа на Смайли. - Остави го жив, след като го научиш какво е усещането да бъдеш ударен. Ще го арестуваме, когато работната група доведе Грегъри. Мисля, че смъртта би била твърде мила за него. Нека прекара живота си в килия. Не обича да напусне шефа си. Ще му помогнем да постигне тази цел. Да тръгваме.
Синди се изправи. - Иска ми се да мога да дойда, но Майлс вероятно чака в колата. Искаше да си тръгне след срещата и можете да познаете кой ще шофира. Не би бил той. Тя отиде до Смайли. - Радвам се, че взе момичето. Тя намигна. - Дръж се за нея. Изглежда много добра.
Смайли кимна в знак на съгласие и последва мъжете от кабинета на Джъстис към Сигурността. Първо влезе в килията, разпознавайки бармана от хотела. Очите на мъжа се разшириха, когато видяха Смайли. Той се напрегна на стола си.
- Наистина ме помниш. Смайли се държеше далеч от мъжа и скръсти ръце на гърдите си. - Аз те помня.
Джерико влезе в стаята за разпити и затръшна вратата. - Аз съм този които ще говори.
Смайли показа зъбите си, но отстъпи встрани. Той погледна мъжа, който бе закован с белезници на стола, но се увери, че стои извън обсега на камерата, поставена в ъгъла. Джерико изръмжа силно, докато крачеше напред. Това беше звук, предназначен да сплаши човека.
- Не съм направил нищо! Очите на човека бяха широко отворени от страх.
Джерико приклекна на няколко метра от мъжа, като само го гледаше яростно. Смайли забеляза, че е наклонил глава достатъчно нагоре, така че осветлението в стаята да улавя червените оттенъци на очите му. Барманът се опита да върне стола назад, но осъзна, че няма да мръдне. Той целият се обля в пот.
- Не обичам лъжци, избухна Джерико, докато тътенът, издаващ се от гърдите му, се задълбочи. - Изглеждам ли развеселен? Губиш ми времето. Искам да знам какво се е случило в този бар.
- Само сервирах напитките.
- Позволи ми да преформулирам това. Знам какво се случи, но искам да признаеш какво направи. Джерико пое дълбоко въздух, разширявайки гърдите и ноздрите си. Изражението му показваше гнева му. - Изповедта е полезна за душата, така са ми казвали. Така че признай.
Мина една минута. Барманът се опита да отмести очите си, но погледът му продължаваше да се връща към интензивните отблясъци на Джерико. Той трепереше. - Добре. Добре. Този човек се приближи до мен преди моята смяна и ми плати четиристотин долара, за да сложа нещо в две питиета. Каза, че ще бъде шега.