- Наистина ли? Джерико се изправи. Той изпука кокалчетата на пръстите си. - Какво беше толкова смешно? Споделете как тази шега проработи върху моя приятел, защото наистина бих исал да се посмея. Искам конкретни подробности.
- Хм, може би не е казал, че е трябвало да бъде смешно. Той беше с тази църковна група.
- Каква църква?
- Забравих името им. Знаеш онзи с едрият проповедник, който има хленчещ глас?
- Не.
- Той винаги защитава човешката раса и колко погрешно е, че не сте изпратени да живеете в зоологически градини. Той пребледня. - Все пак аз не чувствам нещата така. Не! Аз съм напълно ок с Новите видове и цялото НСО. Моята приятелка има плакат на Джъстис Норт на шибаната си стена в спалнята.
- Недоволстваш ли заради това?
Лицето на човека се зачерви. - Не.
- Не вярвам в това. Джъстис е красив мъж.
Човекът стисна зъби. - Тя ми казва, че трябва да тренирам повече.
Джерико изсумтя. - Обзалагам се, че не ти е било прятно да го чуеш.
- Тя смята, че той е перфектен.
- Може би той е.
- Никой човек не е. А и той е котка. Тя кръсти котенцето си на него. Всичко е така прецакано.
Смайли трепна и погледна към камерата, надявайки се, че Джъстис няма да се обиди. Фокусът му се върна към мъжа. Зарадва се, че не беше от котешкия или кучешкия вид. Приматите са по-трудни за притежание от хората като домашни любимци, така че той се съмняваше, че има много, които са кръстени на него. Разбира се, никой не бе знаел за него, докато не бяха пуснати кадрите с него и Вани зад хотела. Името му не беше станало известно до обиколката по магазините.
- Карай по същност. Този мъж се обърна към теб, за да направиш какво?
- Той ми подаде тази малка стъклена бутилка с течно лекарство вътре. Трябваше да изчакам Нов вид да влезе в бара и когато влезе някаква мацка и седна до него, ми беше казано да разделя дозата наполовина и да я сипя в напитките им.
- Каква дрога?
- По дяволите, ако знам. Той каза, че ще бъде забавно. Това е думата, която той използва.
- Как се казваше?
Човекът се размърда на мястото си. - Не съм сигурен. Не попитах. Той беше един голям глупак. Знаете този типа хора.
- Не не ги знам. Кажи ми. Джерико пак приклекна, балансирайки тежестта си върху предните възглавнички на краката си.
Изглежда, че човека се уплаши, заради близкото присъствие на Джерико. - Висок малко над метър и осемдесет. Тъмна късо подстригана коса. Той нямаше врат.
- Продължавай да го описваш.
- Изглеждаше на човек който е на стероиди, разбра ли? Само мускули и не особено умен. Не обърнах твърде много внимание на външния му вид. Не исках да излизам със задника. Само взех парите и дрогата от него. Направих това, което ми поръча. Той направи пауза. - Наистина имах нужда от парите. Дамата ми винаги се оплаква как не я водя на хубави места и ми намекваше да й купя пръстен. Диамантите не са евтини. Донякаде е нейна вината, ако наистина помислиш малко за това.
- Би ли могъл да го разпознаеш?
Човекът се поколеба и ръмжене се зароди дълбоко в гърдите на Джерико.
- Да! Човекът кимна. - Ще мога. Няколко пъти беше в бара. Пиеше бърбън с лед.
Вратата се отвори и един от членовете на работната група влезе с голям плик. Той го отвори и изтегли няколко снимки с размер 25 на 20 сантиметра. - Кажи ми, когато го видиш.
Човекът избра третата снимка. - Това е той.
- Сигурен ли си? Джерико се изправи.
- Да. Той има назъбен белег на гърба на лявата си китка. Видях го, когато пиеше на бара. Трудно беше да се пропусне. Той имаше тен и белега беше доста по-светъл в сравнение с кожата му. Забелязвам такива глупости, когато разговарям с клиенти, когато не е натоварено в бара. Не говореше много, затова си помислих, че може би е бивш военен. Те са склонни да бъдат самотници, когато влязат, а аз знаех, че той работи като охрана на някой в хотела.
- Откъде знаеше това?
Човекът направи гримаса. - Той имаше една от онези слушалки с кабел, минаващ зад ухото му и стигащ до яката му и също така имаше пистолет. Носеше кобура на лявото си рамо. Костюмът му беше скъп, така че знаех, че не е дошъл да ограби мястото. Можеше да е от тайните служби, защото вече сме ги имали такива в хотела, но те никога не пият, докато са на служба. Този човек често беше там. Непрекъснато говореше с някакъв тип на име Грегъри през слушалката. Първият път, когато се случи, си помислих, че той говори с мен и не може да прочете името ми, но тогава той каза, че това е неговият шеф.
Смайли дишаше по-лесно. Бяха свързали дрогата с Грегъри Уудс. Той се обърна и отвори вратата. Искаше да види Вани. Щеше да се зарадва да разбере, че барманът е признал и той е идентифицирал снимката на Брус.