Глава 18
Вани затвори, доволна. Тя бе уведомила и двете компании на кредитните й карти и с облекчение бе разбрала, че не са били използвани. Смяната на шофьорската й книжка и медицинските й застрахователни карти, заедно с някои карти за отстъпки в магазина, ще трябваше да изчакат. Това бяха неща, които тя трябваше да направи лично, след като напусне Хомеланд.
Обади се в работата й, като говори шефа си. Глен изглеждаше щастлив да я чуе. - Кога се връщаш?
- Не съм сигурена. Тя мразеше тишината.
- Не мога да си позволя да плащам на временна агенция завинаги, Вани.
Тя го преведе в това, което той не казваше. Трябваше да подреди живота си или той трябваше да я освободи. - Съжалявам за това, Глен. Вие сте много разбиращ. Знам, че имам нужда от тази седмица със сигуигурност. Имам малко отпуска. Сватбата ми отпада така, че няма да има меден месец.
- Предположих това след като видях новините. Това беше нещо, което се коментира в сградата. Карл също не е виждан. Добре ли си?
- По-добре съм без него. Оказа се задник.
- Мъжете рядко реагират грациозно, когато са измамени.
Тя трепна. - Не е точно така. Е, това е дълга история.
- Имаш две седмици. Ти си много добър и ценен служител, но това е бизнес.
- Напълно разбирам. Благодаря ти, Глен. Скоро ще ти се обадя.
Тя затвори телефона точно когато входната врата се отвори и Смайли влезе. Тя се изправи и насила се усмихна.
-Как мина срещата ти?
Той се приближи.
- Какво не е наред?
Учуди я, че той така лесно усещаше нейните настроения.
- Не е важно.
- Говори с мен. Той седна на дивана и потупа мястото до себе си. Тя пристъпи и седна. Миришеше добре и изглеждаше още по-добре.
- Обадиха ми се брат ми и сестри ми. След това осъществих няколко обаждания за кредитните си карти и още един с шефа си. Брат ми е задник, но това не е нищо ново. Сестра ми беше изненадващо фантастична. Тя обикновено не е толкова разбираща. Шефът ми даде две седмици да се върна или съм уволнена. Тя направи пауза. - Хубавата новина е, че никой не е използвал кредитните ми карти, но все пак ги спрях.
Той протегна ръка и се заигра с кичур от косата й. - Нямаш нужда от работата си. Можеш да останеш тук с мен.
Вани не знаеше какво да отговори на това. Тя смени темата.
- Как протече срещата ти? За нас ли беше?
Смайли пусна косата й и я хвана за ръката.
- Доведоха бармана. Той идентифицира Брус като мъжа, който му платил да ни дрогира.
Тази информация я утеши.
- Той арестуван ли е?
- За момента. Първо ще пуснем записите от признанието му по новинарските издания. Това ще окаже натиск върху Грегъри Уудс да избяга, за да избегне вашата полиция. Надяваме се да вземе със себе си Брус и сина си. Тогава те ще си получат заслуженото.
- Като бъдат арестувани?
Смайли се поколеба.
- Не е толкова просто.
- Ще се измъкнат от това, което са направили? -Това я ядоса.
- Не. Просто нашите закони ще се справят с това вместо вашите.
- Какво означава това?
- Вашите закони са по-малко строги. Грегъри и мъжете, които работят за него, ще платят за това, че ни упоиха и за това, че те държаха против волята ти. Обещавам, че няма да се измъкнат.
- Ще свидетелствам срещу тях.
Той се усмихна.
- Няма да е нужно да ходиш в съда. Каза на Джъстис за случилото се и това е достатъчно. Тук си в безопасност, Вани. Те никога повече няма да получат възможността да те наранят.
- Объркваш ме, призна тя.
- Те ще платят и никога повече няма да познаят свободата.
- Дори Карл?
Изглежда, че въпросът й не му хареса, тялото му се втвърди, а изражението му стана строго.
- Не изпитвай съжаление към този мъж. Той те примами в капан и не те защити.
Когато той постави нещата по този начин, тя кимна. Никога нямаше да забрави как той излезе през тази врата и я остави там с баща си и Брус.
- Знам. Той е глупак.
- Можеше да бъдеш сериозно наранена или убита. Никога няма да забравя това. Ти също не трябва.
- Не бих могла.
- Добре. Той изучи нейните черти. - Не искам да ме напуснеш, Вани.
Сърцето й се забърза малко. Щеше да й липсва, ако напуснеше Хомеланд. Можеше да го посещава през уикендите, ако беше в Хомеланд, но щеше да е трудно. Връзката от дълги разстояния би била трудна за всяка двойка. Искаше да бъде с мъж, когото можеше да вижда редовно. В по-голямата си част тя се бе виждала с Карл само през уикендите и това му беше помогнало да скрие истинските си недостатъци.
- Знам, че това е бързо, но съм готов да се оженя за теб.
Не беше очаквала това.
Той се плъзна от дивана на колене пред нея и нагласи тялото си, докато я притисна. Хвана двете й ръце.