- Това е добре. Особено след като всички, с които съм близка, вече се крият от Църквата Уудс и медиите.
- Много вярно. Той изчака да изрази други възражения. Тя си мислеше. Почти виждаше как колелата на съзнанието й се въртят. Беше сладко колко лесно се четеше. Тя се замисли за нещо, защото стисна ръцете му малко по-силно, втренчила се в него внимателно, но не каза нищо.
- Какво има?
- Исках един ден да имам деца. Бих ли си помислил да ми разрешиш да износя бебе? Можем да отидем на лекар и да го обсъдим. Те биха използвали дарена сперма от някой, за да ме забременят в болнична обстановка. Знам, че биологично не би било твое дете, тъй като не можеш да имаш, но би ли помислил? Възможно ли е да обичаш бебе, създадено по този начин? Бих осиновила дете, ако не съм в състояние да нося собствено. Така или иначе ще ми хареса. Можеш ли?
Нейните припряни думи се изсипаха, зашеметявайки Смайли. Тя си пое въздух, преди той да успее да отговори.
- Знам, че искам много, но наистина искам да бъда майка един ден. Това бе част от причината да се съглася да се оженя за Карл. Не казвам, че трябва да го направим веднага, но искам тази опция. Обичам племенницата и племенника си. Не съм ги родила, но искам това. Деца. Семейство. С теб.
Стомаха му се стегна и емоцията го задави. Тя искаше бебета с него един ден и да има семейство. Това беше и негова мечта.
- Твърде много искам нали? Съжалявам. Знам, че някои мъже са странни в това. Тя се опита да отдръпне ръцете си с примирено изражение на лицето.
Той ги стисна здраво, отказвайки да ги пусне.
- Вани, можем да имаме деца.
Тя примигна.
- Само така ли го казваш? Няма ли да те притеснява да отглеждаш едно или две бебета, които ще са изцяло човешки?
Смайли се наведе и потърка устните си в нейните. Пусна ръцете й и се надигна, за да заеме място на дивана до нея. Тя го наблюдаваше. Той просто се обърна и я вдигна, поставяйки я в скута си. Вани го позволи, но той виждаше, че ще я изненада. Смайли я задържа близо и поддържаше зрителен контакт.
- Имах задръжки да ти кажа това след онова, което църквата Уудс ти беше казала за нас. Ние искаме да живеем в мир с хората. Никога не сме искали да завладеем света. Управлението на НСО е достатъчно трудно. Вярваш ли в това?
Тя кимна.
- Те се страхуват от нас, но няма причина. Много от онези, които ни мразят, чакат да умрем. Те мислят, че Видовете са болест с ограничено време на тяхната Земя. Мерикъл се опита да ни размножи, но така и не успяха. Все още се опитваме да разберем защо, но откакто бяхме освободени, се родиха някои деца.
Той виждаше объркването й.
- Ние ги крием от твоя свят. Страхуваме се за тяхната безопасност. Мъжът, за когото ти разказах, че бе живял във вашия свят и който си взе човешка жена бе отвлечен защото си имаше причина. Искаха да я използват срещу него, за да го накарат да направи, както те поискаха. Изглежда, че има черен пазар за бебета от Видовете - като екзотични домашни любимци. Разбираш ли нашите страхове и ужас? Те искат да поробят нашите деца така, както бяхме ние. Те откраднаха мъжкия, за да се опитат да разберат как могат да създадат повече деца.
- О, Боже.
- Те щяха да откраднат децата ни и да ги продадат. По-лошото е, че някои биха пожелали да ги убият направо, за да попречат на Видовете да се размножават и да имат бъдеще. Идиоти като членовете на църквата Уудс биха разпространили страха си, че ще надвием хората. Това не е вярно. Ние просто искаме да живеем в мир.
Сълзите й напълниха очите й, но тя ги изтласка.
- Доверявам ти живота им, като ти казвам това, Вани. Не можем да споделяме тази новина с никого, без да застрашим децата от Видовете. Няма много засега. Възможно е да те забременя, ако и двамата сме в добро здраве и благословени. Генетиката ми е по-силна от твоята. Въпросът не е дали бих искал да стана баща на човешко дете. По-важното е дали ти би искала да бъдеш майка на дете от Видовете? Той би приличал на мен, примат. Всички наши деца са родени момчета. Това е начинът, по който бяхме създадени в лабораториите на Мерикъл.
- Никога няма да кажа и бих искал да имам деца, които са точно като теб.
В гърдите му се разнесе топлина, както и усещане за облекчение, когато тя се усмихна. Той не усети никаква измама и знаеше, че може да се довери на думите й.
- Искам да бъдеш моя полвинка, Вани. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Ще се оженя за теб на официална човешка церемония. Знам, че ще искаш това.
- Това няма значение за мен.
Той се намръщи.
- Важно е за всички хора.
Вани обви ръце около врата му и той хареса начина, по който тя опря глава в рамото му. Доказа, че му се доверява, когато се сгуши по-близо.