- Не искам да правя планове за сватба. Малко ми писна. Би ли ми пристанал?
- Какво е това? Ще го направя, но първо трябва да ми кажеш какво да направя.
Тя се засмя.
- Би го направили, а? Ами ако е нещо ужасно?
- Все пак ще го направя ако това би те направилa щаслива.
Тя леко го хвана за раменете и обгърна лицето му. Той се зарадва на целувката й, когато тя сложи устни върху неговите. Смайли се опита да я задълбочи, но тя се дръпна назад, въпреки че остана близо.
- Приставане означава, че ще избягаме заедно и просто се оженим. Понякога каниш няколко близки приятели. Не искам голяма сватба. Това ще ми напомни за кошмара с Карл.
- Къде би искала да избягаш? Ще го организирам. Тя казваше „да“. Той щеше да го осъществи. - Имаме хеликоптер и ще осигурим нашата сигурност.
- Бихме могли да го направим тук. Не ме интересува къде. Просто трябва да е някъде красиво и лично, за да можем да се наслаждаваме, че го правим заедно.
- Резервата, реши той. - Знам точното място. Това би ли било добре?
- Трябва да взема Бет. Тя е най-добрата ми приятелка. Никога няма да ми прости. Кой е най-добрият ти приятел?
- Имам няколко.
- Покани ги.
- Ами брат ти, сестра ти и родителите ти?
Тя поклати глава. - Няма начин.
- Не искаш семейството си там? Това го касаеше. - Ще се разстроят ли, ако се ожениш за мен?
- Не ти конкретно, но бих предпочела да им изпратя видео след това. Брат ми е задник. Сестра ми вече веднъж се опита да поеме сватбата ми. Тя и мама се скараха, когато отидохме да изберем роклята ми. Бет се скара с тях, когато подбирахме шаферски рокли. Искаха да я сложат в лилаво. Тя мрази този цвят. Нямаш представа колко стресираща и ужасна може да бъде една голяма сватба. Всеки иска да се наложи и затова те се карат. Сватбата трябва да е свързана с обвързването на булката и младоженеца помежду си. Изглежда, че всички го забравят.
Той изви вежди. - Звучи стресиращо.
- Ние няма да имаме това. Вани се усмихна. - Ще го направим просто. Ти, аз, Бет, твоите приятели и свещеника. Това е всичко, от което се нуждаем.
- Това ще те направи ли щастлива?
- Да.
- Ще ми станеш ли полвинка? Искаше да се увери, преди да допусне твърде много вълнението да го завладee.
- Да. Нейните черти се оживиха. - Това е лудост, нали?
- Не. Това е прекрасно и перфектно. Ти си перфектна. Той плъзна ръка в косата й и нежно обхвана тила й, като я дръпна напред.
Той обичаше да целува Вани. Устните й бяха меки и тя се отвори към него. Смайли лесно можеше да се пристрасти към нейния вкус, а и го искаше. Чувстваше се малко виновен, че не й каза, че е възможно тя вече да носи детето му. Искаше да им даде малко повече време заедно, преди да сподели тази информация. Тя искаше бебета. Това беше най-голямата пречка която беше преодоляна. Тя искаше бебе от него.
Звънеца звънна. Смайли със съжаление отдръпна устата си от нейната. Искаше да я заведе в спалнята и да прави любов с нея. Той изпъшка.
- Трябва да отворя, иначе ще влязат вътре.
- Добре. Тя му се усмихна, бузите й бяха зачервени и розови.
- Толкова си красива. Никога не би спрял да й казва това. Вдигна я от скута си и се изправи, като трябваше да коригира твърдия си член. Не беше удобно да пресичаш стаята с твърд такъв. Отключи вратата и я отвори рязко, колкото да надникне, предпазвайки долната си половина от онзи, който идваше в толкова лош момент.
Джерико въздъхна, когато го видя.
- Извинявай. Трябва да говорим.
- Не сега.
Мъжкият скръсти ръце на гърдите си.
- Сега.
Смайли прошепна.
- Току-що се съгласи да ми бъде половинка. Махай се.
- Каза, че ще изчакаш известно време, преди да подпишеш документи - измърмори мъжът.
- Ако ме помолят да ги подпиша. Искам да го направя. Тя е моя. Ние ще си пристанем един на друг.
- Какво по дяволите е това?
- Ще се оженим.
Джерико отвори уста, след което я затвори. Той промени позицията си.
- Знаем кой е продал наркотика на църквата Уудс. Ще има среща за това в Сигурност. Мислех, че бих искал да си там.
- Кой е бил?
- Да ти звънва звънеца за името Дийн Поланитис?
- Никога не бих могъл да забравя този гад. Той ръководеше базата Драквууд.
- Хората му се обърнаха срещу него по време на разпита във Фулър.
- Знаем ли колко от наркотика е продал?
Джерико изсъска.
- Най-малко няколкостотин дози.
- Мамка му!
- Трябва да открием всичко. Иначе ще трябва да се притесняваме всеки път, когато напуснем НСО. Те биха могли да ни дозират или жените който са близо до нас. Нашите врагове също биха могли да го продадат или да наемат химик, за да разберат как да спечелят повече, за да ги вложат в масовата човешка популация. Представи си този ужас. Човешките мъже без чест биха могли да го използват срещу своите колеги.