- Разбрах. Джерико изпука кокалчетата на пръстите си. - Първо сплашвайте, след това счупете костите, ако това не помогне.
- Каквото трябва ще направим, Джъстис повтори думите на Даркнес. - Ще бъда тук. Поддържаме постоянен контакт с Резервата. Те също са в повишена готовност. Грегъри Уудс има много поддръжници. Няма да се радват, че лидерът им е на път да избяга от страната. Те ще ни обвинят. Студена усмивка изви устните му. - Поне за едно биха били прави. Той се завъртя, като се насочи към мъжете и жените, които наблюдаваха камерите.
Джерико извъртя глава и им даде знак да се изнесат, а Смайли последва Даркнес. Те влязоха в задната част на сградата, където бяха стаите за разпити. Пред всяка врата имаше назначен мъж. Настроението беше мрачно. Даркнес се обърна.
- Ще взема стая първа. Вие двамата се обединете и вземете стая втора.
- Сам мога да се справя със затворника. Смайли задържа погледа на Даркнес. - Няма да изпусна нервите си.
Мъжкият се намръщи.
- Не си известен с това, че си прекалено агресивен, Смайли, но при тези обстоятелства може да бъдеш. Предпочитам да не се налага да ги закърпваме и да ги държа в мазето, докато не бъдат освободени за връщане във Фулър. Заплашването е далеч по-добро от насилието.
- Мога да плашещ. Той позволи на гнева си да се прояви. - Няма да загубя контрол и да повредя никого.
Даркнес издиша дълбоко. - Вземи стая три, но скоро ще вляза да те наблюдавам. Ще изплаша този до смърт и ще му дам малко време да помисли, че ще го убия.
Смайли направи пауза пред стая три и остави емоциите си да изплуват на повърхността. Само мисълта за нощта, в която той и Вани бяха дрогирани и всички неща, които можеха да се объркат, го вбесиха. Той отвори вратата и закрачи навътре. Човешкият мъж който беше закован с белезници за стола, който пък беше заболтен за пода, скочи, тенът му вече беше блед от живеенето в затвора Фулър.
- Здравей, човеко. Той затръшна вратата зад себе си и изпука кокалчетата на пръстите си демонстративно.
- Можеш да ме наречеш "Истински Ад". Това ще изпиташ, ако не ми кажеш точно това, което искам да знам. Той се приближи до затворника, поддържайки този гняв жив вътре. - Знам, че сме склонни да бъдем по-малко насилствени от котките и кучетата, но не се отпускай, защото съм примат. Това би било грешка. Той направи пауза пред мъжа и се наведе малко, като го гледаше яростно. - Имам полвинка. Това ме прави най-опасния вид, с които си влизал в контакт. Тя беше дрогирана.
- Нямам нищо общо с това. Мъжът имаше досадно хленчещ глас.
- Драквууд създаде версия на лекарството за разплод за хора. Тя е човек. Ти си виновен. Продадохте тази гадост на други хора.
- Беше Дийн. Той е този, който го е продал. Беше негова идея да отслаби дозите, за да не може да убие жените.
Смайли се раздвижи бързо, хващайки челюстта на мъжа. Той оказа достатъчно натиск, за да го натърти. - Какво си правил в Драквууд?
- Аз съм д-р Кент Бертер. Провеждах изследователски изпитания.
- Значи ти си този, който нарани Джейни Шивър?
Очите му се разшириха. - Не. Това беше д-р Браск. Правих изследвания само върху животни. Отказах да правя човешки изпитания. Дийн първо ме попита, но аз отказах. Едно е да убиеш плъх, а нещо съвсем друго - да гледаш как човек страда.
- Работил си за Мерикъл.
- Драквууд. Никога не съм работил за Мерикъл Индъстрис. Нямахме нищо общо с Новите видове, докато някои от тях небяха прехвърлени в нашето съоръжение, след като бяха затворени. Имахме само някои общи акционери. Разказах всичко това на мъжете, които ме интервюираха, след като бях арестуван.
- На кого беше продадено лекарството?
- Не знам. Това беше над мойто ниво на заплащане.
- Какво можеш да ми кажеш?
- Знам, че са синтезирани двеста дози от него. Вече казах на вашите хора това, което знам. Дийн го разреши. Това се случи седмица преди да бъдем нападнати. Крис се погрижи за огромната поръчка и извънредните часове, които трябваше да вложи, за да се приготви. Той беше нашият химик. Той е тук и беше доведен със мен. Ще трябва да го попитате дали е направено още нещо от него. Беше единственият квалифициран да го направи.
Смайли не желаеше да се откаже. - Знаеш повече.
- По това време видях човек там. Мислех, че той е купувачът. Приличаше на професионален борец или нещо подобно, но носеше костюм. Целият беше в мускули и някак страшен. Също така беше гадняр. Сблъсках се с него в стаята за почивка и той ме погледна гневно. Страхувах се от него. Заяде се за нашето скапано кафе, сякаш е по моя вина. Страхувах се, че ще ме удари. Той не беше в добро настроение.