Патриша Грасо
Смарагдова магия
Пролог
Лондон, ноември 1563 г.
— О’Нийл!
Дочул името си, Хю О’Нийл се обърна и обходи с поглед препълнената бална зала на двореца „Уайтхол“. Изискан сивокос мъж на средна възраст бавно си проправяше път през множеството от елегантно облечени придворни.
— Лорд Фицджералд? — Хю му подаде ръка с въпросително изражение.
— Да — сухо потвърди Фицджералд и замълча, изненадан от вида на мъжа срещу себе си.
Младият ирландец с блестяща тъмнокафява коса бе висок около метър и осемдесет. Широкоплещест и мускулест, той притежаваше издръжливото тяло на воин. Здравият тен на лицето му и блестящите кафяви очи издаваха, че се радва на чудесно здраве.
На своите двадесет и седем години той излъчваше неустоимата аура на силата, която с годините навярно само идеше да укрепва.
— Сигурно току-що пристигате от Ирландия? — усмихнат попита Хю, тъй като изпитателният поглед на събеседникът му го забавляваше.
Лорд Фицджералд кимна и се огледа, за да се увери, че не ги подслушват.
— Бърк ме помоли да ви предам, че розовият герб на рода О’Нийл много ще подхожда на очарователната ви малка братовчедка. Не е зле да помислите за някакъв подарък по случай кръщенето.
Тази новина накара Хю да се ухили широко. Значи чичо му Шон не се бе сдобил със син и въпросът за наследника на Тирон оставаше открит. Неволно пред очите му изникна образът на чичовата му съпруга — бакъреночервена коса, зелени очи, толкова млада и ранима… Тъй като добре познаваше избухливостта на чичо си, Хю почти изпита състрадание към малката английска красавица, която го бе очаровала за краткото време, прекарано в двора миналата година.
Почти.
— Моля, сър? — Хю осъзна, че събеседникът му бе казал нещо.
— Тъкмо ви обърнах внимание, че дъщеря ми Фиона стой хей там и изглежда скучае. Бих желал да ви я представя.
— Поласкан съм.
Двамата ирландци си запроправяха път през множеството, но бяха спрени от сър Хенри Сидни.
— Лорд Бъргли иска да говори с вас — обясни той, обръщайки се към Хю.
С обещанието да се върне веднага, Хю се извини на лорд Фицджералд и двамата със сър Хенри напуснаха залата. Те мълчаливо минаха по лабиринт от сумрачни коридори и не след дълго се оказаха пред покоите на премиер-министъра на нейно величество.
— Добър вечер — поздрави ги Бъргли и им направи знак да седнат. Сър Хенри и Хю седнаха на столовете пред писалището. — Според последните сведения Шон О’Нийл се е сдобил с момиче, а не с дългоочаквания наследник — рече Бъргли, наблюдавайки реакцията на младия мъж.
Устните на Хю се разтеглиха в израз на престорена изненада.
— Много мило от страна на нейно величество да нареди да бъда информиран — рече той. — Значи ли това, че мога да се върна в Ирландия и отново да заема полагащото ми се място в парламента?
— Не бързайте толкова. — Лорд Бъргли, който имаше навика да се осланя на обикновено непогрешимия си инстинкт, реши, че изненадата на младия мъж е искрена. О’Нийлови не разполагаха с шпиони. — Трябва да дадем време на чичо ви да се запознае с нашите условия, в противен случай рискуваме да поставим младата Катрин Деврьо в много неудобно положение.
— С нетърпение очаквам деня, когато ще мога да заема мястото си в дъблинския парламент, за да докажа лоялността си към своята кралица — дипломатично обясни Хю, — но, разбира се, ще се подчиня на далновидността на нейно величество.
Лорд Бъргли се усмихна доволно. Поне този О’Нийл бе верен на короната.
1
Дъблин, април 1567 г.
„Ирландската мъгла — размишляваше той — забулва както делата на светците, така и греховете на простосмъртните…“ Радваше се, че най-сетне е в къщи.
Докато си проправяше път из улиците на родния Дъблин, Хю О’Нийл се наслаждаваше на влажната мъгла и мислеше за така желаното завръщане.
Първата му работа в Ирландия щеше да бъде да отмъсти за убийството на баща си Матю О’Нийл и брат си Брайън. Матю — по-големият, но незаконен брат на Шон.
О’Нийл бе влязъл в спор с Шон за управлението на Ълстър. Матю бе спечелил на своя страна парламента в Дъблин, докато Шон имаше много привърженици в Ълстър. Враждата между двамата братя бе приключила с трагичната смърт на Матю, който бе станал жертва на засада, устроена му от хората на Шон.
Най-напред мечът на Хю щеше да отмъсти за смъртта на по-големия му брат Брайън, убит от братовчеда на Шон Търлаф, докато Шон преговаряше в Лондон с кралица Елизабет. Хю не се съмняваше, че това убийство е извършено по нареждане на чичо му.
Най-хубавото бе, че англичаните нямаха намерение да се намесват. Парламентът в Дъблин щеше безрезервно да подкрепи претенциите му за Тирон. А тъй като Хю бе израснал в Англия и бе придворен на Елизабет, кралицата го смяташе за лоялен на короната и му бе дала благословията си.