Макар и замаяна, успя да седне в леглото. После осъзна, че е облечена в чужда нощница. Чия ли бе? И защо не помнеше нищо? Какво се бе случило с нея? Дали не бе изгубила разсъдъка си?
Поли отвори вратата и Катрин чу момичето да разговаря с някой, който стоеше отвън. В спалнята влезе Патрик. Той прекоси стаята и застана край леглото. Когато го погледна, в очите на младата жена се четеше объркване.
— Кати… — Патрик се поколеба.
Онова, което трябваше да стори сега, му бе особено неприятно. Катрин наклони глава и се взря в него като през мъгла.
Хю незабелязано бе застанал на прага и сега наблюдаваше разиграващата се пред очите му сцена. Острият му поглед се плъзна към неговата нищо неподозираща заложница и забеляза объркването й. Катрин поклати глава, сякаш се опитваше да се събуди и великолепната й грива я обгърна като огнено було.
Очарован от тази гледка, Хю се облегна на рамката на вратата.
— Кати — отново поде Патрик, след което погледна към вратата. Катрин, чиито очи бяха проследили погледа му, възкликна изненадано.
— Добро утро — дружелюбно рече Хю.
— В-в-вие! — Катрин се покри със завивката чак до брадичката.
— Хю О’Нийл, с ваше позволение. — Хю се поклони с пресилена вежливост. — Поласкан съм от факта, че си спомняте за мен.
— Къде съм? — попита Катрин, която отново се бе обърнала към Патрик.
— В Дъблин — отвърна той, проклинайки вътрешно нетактичността на домакина си.
— Ти ме измами! Коварен, потаен…! — Тялото на Катрин се тресеше от гняв. Забравайки за оскъдното си облекло, тя скочи от леглото и войнствено се изправи пред двамата мъже. Как да им се изплъзне?
— Това е най-безопасното място за теб и Мейв — опита се да й обясни Патрик. — Хю…
— Най-безопасно… в бърлогата на лъва? — грубо го прекъсна Катрин. — Ти, глупако! Този О’Нийл иска да види детето ми мъртво.
Обръщайки се към Поли, Катрин нареди:
— Доведи Мейв. Тръгваме си.
Хю, който видимо се наслаждаваше на гневния изблик на гостенката си, се подсмихна вътрешно и даде знак на Поли да запази спокойствие. Когато Катрин се обърна към него, той не можа да се сдържи повече и избухна в звучен смях.
Катрин сграбчи месинговия свещник, който стоеше на нощната масичка, и се спусна към него.
— Опитайте се да ме спрете — заплаши тя — и ще ви убия.
Усмивката на Хю се изпари. Той неподвижно очакваше нападението й, без да откъсва поглед от нейния.
— Отдръпнете се — извика Катрин, отчаяна от пасивната му съпротива. Тя посегна да го удари със свещника, но Хю сграбчи китката й. Сега двамата бяха само на ръка разстояние един от друг и гневните им погледи се срещнаха.
— Повярвайте ми, госпожо — обясни Хю, — ако желаех смъртта ви, сега нямаше да сте тук.
Забелязал, че лицето й внезапно е придобило цвета на смарагденозелените й очи, Хю хвърли свещника настрани, прихвана през кръста младата жена и като я вдигна на ръце, прекоси с нея стаята. Стомахът на Катрин се обърна и изпразни оскъдното си съдържание в нощното гърне. Изнемощяла, тя се облегна на мъжа.
— Скоро ще се почувствате по-добре — увери я Хю. — Приспивателното ви е раздразнило стомаха. — След като й помогна да се върне в леглото, той напуснаха стаята заедно с Патрик.
— Настоявам да видя дъщеря си — извика Катрин и направи опит да стане.
— Мейв е в безопасност. — Поли принуди господарката си да остане в леглото.
— Ти си знаела всичко — обвини я Катрин.
— Да не би да предпочитахте да останете при Търлаф? — отвърна младата жена. — Хю поне няма пръст в убийството на Шон.
— Ох, върви си — Катрин обърна гръб на камериерката си и веднага заспа.
Бяха издържали най-лошото. Бурята бе отминала. На Поли й се искаше да повярва, че решението да отведат Катрин в Дъблин е било правилно.
Когато на другата сутрин тежките завеси на прозореца се разтвориха, в стаята нахлу ослепителна слънчева светлина. Прозявайки се, Катрин зарови лице във възглавниците.
— Време е най-сетне да възкръснете — смъмри я на висок глас Поли.
— Не знаеш ли какво е състрадание? — Катрин направи опит да седне в леглото. Едно почукване на вратата привлече вниманието й, но още преди да успее да отговори, Мейв се втурна в стаята. Тя се покатери на леглото и бурно запрегръща майка си. При вида на щастливото й личице настроението на Катрин мигновено се подобри.
— Тук ми харесва — обясни Мейв. — Чичо Хю е мил, не като чичо Търлаф.
— Чичо Хю? — повтори Катрин и пригладни една от немирните къдрици на дъщеря си. След това направи усилие да се усмихне. — Радвам се, че тук ти харесва, скъпа.