Внезапно вратата се отвори и на прага се появи Катрин, от чиято несравнима красота едва не му секна дъхът.
Тя носеше зелена пола от меко кадифе, а към нея семпла бяла ленена блуза с широки, закопчани на китките ръкави. Яката и ръкавите на блузата бяха обшити в златисто. Блестящата си бакъреночервена коса Катрин носеше разделена на път и сплетена на две увити над ушите плитки. Единственият й накит бе брачната халка.
Нежно поруменелите бузи на Катрин говореха за непрекъснатите притеснения и грижи около кръщенето. След раждането тя си бе възвърнала предишната фигура, но заради кърменето гърдите й бяха доста наедрели. Съдейки по младежкото й излъчване и стройна фигура, човек едва ли би казал, че вече е родила три деца.
— Видели са кортежа на лорд Бърк — каза Катрин.
— Идвам. — Хю се надигна толкова бавно, сякаш бе смазан от бремето на чувствата си. Двамата излязоха заедно.
Голяма свита от войници, коли с багаж и каретата на семейство Бърк тъкмо влизаше в двора. Изглежда госпожа Фиона не обичаше да пътува без багаж. Персоналът на О’Нийлови се зае да помага на прислугата на Бърк при разтоварването.
Лорд Бърк скочи от коня си. Той се поклони с пресилена официалност пред Катрин и се ухили дяволито, преди да помогне на съпругата си, която в този момент слизаше от каретата.
В тъмносинята си кадифяна рокля и подходяща, поръбена с кожа наметка, Фиона бе по-красива от когато и да било, макар фигурата й все още да бе приятно закръглена от раждането.
Съзряла Катрин, Фиона възкликна възхитено и се спусна към нея. Двете жени дълго се прегръщаха, смееха се, плачеха и говореха една през друга.
Заета с Фиона, Катрин не забеляза как лорд Бърк отново се обърна към каретата, за да подаде ръка на някого. Хю се спусна към тях, за да поздрави приятеля си, както и неочаквания, но необикновено симпатичен гост.
Дамата, която слезе от каретата, бе средна на ръст и с прасковено нежна кожа с цвят на алабастър. Косата й блестеше като старо злато, а очите й приличаха на сини сапфири.
— Добър ден и поздравления за раждането на сина ти — ухили се лорд Бърк и стисна ръката на Хю.
— Благодаря — отвърна Хю и се усмихна на непознатата гостенка. — Добре дошли в Дънганън. Сигурен съм, че тази руина не е виждала нищо по-красиво от вас.
Впечатлена от този комплимент, младата дама се усмихна и се изчерви, което я правеше само още по-привлекателна.
— Позволи ми да ти представя братовчедката на Фиона, госпожа Айлийн О’Брайън — представи дамата Бърк. — Доколкото си спомням, Айлийн и съпругът й бяха на сватбата ви.
Айлийн скромно протегна ръка.
— За мен е чест да се запозная с най-влиятелния граф на Ирландия.
Прелестната й усмивка напомняше на Хю за някой ангел.
— Ще се осмеля да кажа — отвърна на комплимента Хю, — че вие сте един сън наяве.
— Надявам се приятен — промърмори Айлийн, която още повече се бе изчервила, забелязвайки заинтригувания му поглед.
— Изключително приятен сън — каза Хю.
— Фиона не искаше да пътува сама — намеси се Бърк, — а Айлийн отскоро е вдовица.
— Скъпа госпожо, позволете да ви поднеса искрените си съболезнования — рече Хю.
— Благодаря, господине, но не е необходимо — отвърна Айлийн и се засмя при вида на ужасеното изражение, което се появи на лицето на Хю. — Презирах покойния си съпруг до дъното на душата си.
Мелодичният смях на Айлийн привлече вниманието на Катрин. Фиона я отведе при лорда и братовчедката си.
— Тази очарователна млада дама е моята братовчедка Айлийн — представи гостенката Фиона. — Айлийн, позволи ми да ти представя лейди Катрин, графиня Тирон.
— Радваме се да ви посрещнем в Дънганън — поздрави я Катрин.
— Благодаря. — Айлийн хвърли на домакинята преценяващ поглед. Графиня Тирон бе наистина фина жена, но не издържаше сравнението с ангелското създание. — Раждането на първороден син е необикновено събитие.
След това Айлийн отново се обърна към Хю.
— Питам се дали детето прилича на очарователния си баща.
Хю грейна при този комплимент, а Катрин стрелна красавицата с присвити очи. Въобразяваше ли си или Айлийн наистина се държеше хладно с нея, а прекалено сърдечно с Хю? Ако се съдеше по реакцията им, никой от останалите не намираше нещо необичайно в ситуацията.
Хю предложи ръка на Айлийн..
— Много мило от ваша страна, господине — отвърна тя и го улови под ръка. — Моля, наричайте ме Айлийн. Между близки приятели формалностите са излишни. Мога ли да ви наричам Хю?