Хю се ухили и кимна.
— Чух, че Дънганън е важна част от ирландската история — продължи Айлийн. — Държа да опозная цялото имение, преди да отпътувам.
— Всичко тук е на ваше разположение — отвърна Хю.
Напълно забравена, Катрин стоеше и ги гледаше. Сега тя си спомни за задълженията си на домакиня, усмихна се на семейство Бърк и ги поведе към къщата.
Хю въвеле гостите в голямата зала и ги покани да седнат пред камината, където заради хладния октомврийски въздух вече пращеше весел огън. По знак на Катрин една прислужница донесе уиски за господата и вино за дамите.
В този момент в залата се втурнаха Мейв и Шана. Зад тях куцукаше украсеният с копринено було Вулкан.
Мейв направи пред гостите реверанса, който усърдно репетираше вече цяла седмица. Шана се опита да стори същото, но падна по дупе. Вулкан съчувствено започна да я ближе по лицето, докато Шана не се разкиска и не накара всички присъстващи да прихнат. Клатейки глава, Хю взе Шана в скута си и я целуна по бузата.
— Какво очарователно дете! — извика Айлийн.
— Благодаря. — Катрин се запита дали първото й впечатление от тази жена не е било погрешно.
— Вие не сте истински баща на момиченцето, нали? — попита Айлийн със сладък като мед глас и погледна към Хю.
Хю хвърли един скрит поглед към жена си, след това се прокашля.
— Истинският й баща е Шон О’Нийл, но аз съм единственият баща, когото тя познава. Отнасям се с нея като със своя плът и кръв и е излишно да казвам, че я обичам повече от всичко. Нали така, сладка моя? — Той отново целуна Шана по бузата. Момиченцето погледна втория си баща с предан син поглед и обви ръце около врата му.
— Аз също те обичам — обясни тя, притиснала буза към лицето на Хю.
Млясна го шумно по устните и собственически склони глава на рамото му. С преждевременната си женственост Шана успя да засенчи всички присъстващи дами, които с радост биха заели мястото й, включително и майка си.
Хю видимо се забавляваше, а Катрин се усмихна и замислено погледна дъщеря си. Не можеше да не се запита дали необикновената красота и кокетство на дъщеря й един ден няма да й създават проблеми.
— Великодушието е черта, която се среща само при необикновени мъже като вас — обърна се към Хю Айлийн.
Катрин, която тъкмо отпиваше от виното си, се задавай и са закашля шумно. Осъзнал, че жена му се забавлява за негова сметка, Хю й хвърли гневен поглед, но за щастие точно в този момент Нели внесе Матю.
— Ето го моят принц — каза Катрин и пое детето от ръцете на детегледачката, Фиона и Айлийн се наведоха над момченцето, чиито удивени смарагденозелени очи гневно огледаха непознатите лица.
— Какво хубаво бебе — изгука Фиона.
— Да — съгласи се Айлийн.
Катрин се усмихна гордо.
— Допускам, че все още не всичко е изгубено, що се отнася до нашия облог — забеляза лорд Бърк.
Хю се усмихна унесено. Катрин погледна към него. Мъжът й изглежда бе пленен от дръзкото деколте на наведената на бебето Айлийн. В този миг в душата на Катрин се зароди дива ревност.
— Струва ми се, че момченцето прилича на баща си — рече Айлийн. Съзнавайки, че графът се наслаждава на прелестите й, тя предизвикателно се наведе още по-ниско над Матю.
Хю се засмя, без да откъсва поглед от жена си. Смарагденозелените очи на Катрин враждебно пронизваха младата жена. Лорд Бърк, който бе забелязал раздразнението на домакинята, погледна с укор Фиона, а тя виновно сведе поглед. Идеята й да вземе със себе си Айлийн не се бе оказала особено удачна.
— Трябва да сте доста облекчен след раждането на сина си. След две момичета… — с престорена невинност се обърна към Хю Айлийн. — Човек никога не знае, права ли съм?
„Истинската красотата идва отвътре — реши Хю и промени мнението си за Айлийн. — Държанието на тази красавица я прави всъщност отблъскваща.“
Катрин понечи да отвърне нещо, но Матю реши да привлече вниманието към себе си и писна с все сила. Хю се опита да разведри напрегнатата ситуация и обясни:
— Освен моята атрактивна външност синът ми е наследил темперамента на майка си.
По-добре да не беше го казвал. Всички освен Катрин се засмяха. Тя се усмихна хладно и се изправи.
— Матю е гладен — каза тя, докато малката му устица напразно търсеше гръдта й. — Моля да ме извините.
— Учудвам се, че госпожа Катрин не е наела дойка — каза Айлийн.
При тези думи Катрин, която вече напускаше залата, се обърна още веднъж и забеляза чаровната усмивка по адрес на Хю.
— Кати е чудесна майка и обича сама да се грижи за децата си — защити съпругата си Хю.
— Колко самопожертвователно — забеляза Айлийн. — Но вярвам, ще се съгласите, че едно гладно бебе може да прекъсне много приятни занимания… особено нощем?