С гримаса на погнуса Катрин се обърна за последен път. В следващия миг на устните й трепна едва доловима усмивка.
Очевидно разочарована от интереса, който баща й проявяваше към някаква си натрапница, Шана прибягна към други средства, за да привлече вниманието му. Тя обви ръце около врата на баща си и предизвикателно погледна Айлийн.
— Обичам те, тате — обясняваше Шана в мига, в които майка й излезе от залата и избухна в смях.
Когато стана време за вечеря, Хю се промъкна в стаята на Катрин, която стоеше до леглото си и ровеше в кутията с бижутата си. Направи му впечатление грижливо подбраният й тоалет и той реши, че Катрин държи тази вечер да изглежда особено привлекателна. Роклята й, която без съмнение щеше да привлече всички погледи, имаше тесен корсаж и дръзко деколте, подчертаващи тънката й талия и пищни гърди.
Хю седна в едно кресло пред камината. Надяваше се настроението на жена му да се е подобрило.
— Още минутка, съкровище — извика през рамо Катрин. Необичайно любезният й тон го накара да се запита какво ли му кроеше. В момента обаче Катрин изглеждаше напълно погълната от избора на бижу, така че той се отпусна, протегна крака и унесено се загледа в жена си.
Катрин извади една огърлица от великолепни перли, наложи я върху роклята си, но не се хареса и я върна обратно.
Хю я наблюдаваше усмихнат. Дори и със затворени очи можеше да отгатне, че жена му е сбърчила малкото си чипо носле.
След това Катрин се спря на едно необикновено опалово колие с диамантена закопчалка. След дълъг размисъл върна в кутията и него.
— Не харесвам госпожа Айлийн — каза Катрин. — Какво мислиш за нея?
— Мисля, че е несправедливо да се съди за някого само от една единствена среща — отвърна Хю.
Катрин смръщи чело и потъна в размисъл. След това погледът й попадна върху едно колие, което сякаш бе създадено за подобен повод, и тя се усмихна. Извади от кутията за бижута старата келтска огърлица, носена от избраницата на главата народа О’Нийл. Колието не само чудесно щеше да подхожда на роклята й, но и щеше да постави на мястото им заслепения й съпруг и онази безвкусна особа. Кутията за бижута хлопна шумно и Катрин усмихнато се обърна към мъжа си.
— Би ли ми помогнал?
Хю стана и прекоси стаята. След това пое огърлицата и я закопча на врата на съпругата си.
— Намираш ли я красива? — попита Катрин, докато Хю закопчаваше огърлицата..
— Кого?
— Госпожа Айлийн — Катрин направи опит да запази самообладание, но нотката на раздразнение в гласа и я издаде. — Е?
— Доста е привлекателна — Отначало объркан от видимото вълнение на Катрин, Хю се престори, че не успява да закопчае огърлицата, но след това го осени една мисъл: Катрин ревнуваше.
Той се подсмихна тайничко. Вярно бе, че хората винаги най-силно копнеят по онова, което желаят и други. Вниманието на госпожа Айлийн към него бе събудило ревността на Катрин.
— Ревнуваш ли? — попита той.
— Госпожа Айлийн не притежава нищо от онова, на което държа.
Ръцете на Хю останаха върху раменете й по-дълго от необходимото. Умелите му пръсти започнаха да масажират раменете и гърба й.
— Защо си толкова напрегната, съкровище? — прошепна на ухото й той.
— Може би заради грижите около кръщенето — промърмори Катрин и се облегна на него, когато устните му докоснаха гърба й. Също както някога Катрин усети познатата възбуда, която обзе зажаднялото й за ласки тяло, макар разумът й да се противеше.
Хю обърна Катрин с лице към себе си и я целуна по устните. След това усмихнато й подаде ръка.
— Ела, да слезем при гостите.
В голямата зала цареше оживена суетня. Хванати за ръка, Хю и Катрин се насочиха към почетната маса. Пътьом Хю поздрави много от хората си, а Катрин, уважавана и обичана от всички, кимаше усмихната.
Когато стигнаха до почетната маса, Хю усмихнато поднесе дланта на Катрин към устните си. Докато отвръщаше на усмивката му, погледът й спря върху Айлийн, която не пропусна тази проява на съпружеско внимание.
— Не е възпитано да пренебрегваме гостите си, скъпа — каза Хю и пусна дланта й. — Трябва да се присъединим към тях и да влезем в ролята си на любезни домакини.
Без нито дума повече, Хю настани Катрин на масата до Фиона, а след това се настани между Айлийн и Бърк.
От мястото си Катрин можеше да види, че вечерната роба на Айлийн откриваше повече, отколкото скриваше. Смръщила чело, Катрин видя как Хю се наведе към Айлийн и прошепна нещо на ухото й.
— Нещо не е наред ли? — попита Фиона.
— Не, не, просто ми направи впечатление удивителната прилика между теб и твоята братовчедка.