„Нека се наплаче на спокойствие“ — реши Хю, преодолявайки порива да сложи край на горчивото хлипане. Гордостта на Катрин никога нямаше да й позволи да му се отдаде, ако заподозреше, че е движен от чувство на състрадание.
Хю тихо прекоси стаята и се върна в леглото, но сърцераздирателното ридание го преследваше. Той се обърна по корем и покри глава с възглавницата, за да се избави от долитащите иззад вратата звуци.
Късно следобед на другия ден, връщайки се от разходка, Хю и Айлийн се отправиха към конюшните, фактът, че една изискана млада дама искаше да види конюшните му, развеселяваше Хю, но той скри усмивката си, докато канеше гостенката вътре.
Що се отнася до Айлийн, тя се надяваше в конюшните да е безлюдно, за да пристъпи към осъществяване на намеренията си да го направи свой любовник. Ако успееше, тя щеше да се превърне в разглезената метреса на този влиятелен мъж, който щеше да я посещава в Дъблин и да я отрупва с подаръци, докато жена му и децата го чакаха в Дънганън.
Собъл, скъпоценното притежание на Катрин, привлече вниманието й.
— Никога не съм виждала по-хубав кон — възкликна тя.
— Собъл е подарък на Катрин от мен — обясни Хю и проследи погледа й.
— Колко сте щедър — промърмори Айлийн. Сапфирено-сините й очи блестяха от възхищение, а нежната й кожа леко се изчерви.
— Искате ли утре сутринта да пояздим? — попита Хю.
— О, да, с удоволствие ще пояздя Собъл — отвърна Айлийн, убедена, че графът проявява подчертан интерес към прелестите й. А и как би могло да бъде иначе?
— Хм… — Хю се поколеба, тъй като не желаеше да наранява чувствата на жена си. Все пак Собъл бе нейна.
— Сигурна съм, че госпожа Катрин няма да има нищо против — настоя Айлийн. — Лично аз ще я помоля за позволение.
— Добре тогава — съгласи се Хю с известни угризения на съвестта.
Той предложи ръка на дамата. Бъбрейки за дреболии, двамата се върнаха в двора.
Докато се разхождаше безцелно из парка, Айлийн съзря Фиона и Катрин. Двете жени седяха на една пейка с гръб към нея и нещо в държанието им й подсказа, че разговорът им е поверителен. С надеждата да научи нещо, което след това би могла да използва за своите цели, Айлийн се скри в храстите и наостри слух.
— Зная, че нещо те потиска — казвше в този момент Фиона. — Може би Айлийн?
— Отчасти — призна Катрин. — Зная, че е хвърлила око на мъжа ми.
— Съжалявам — извини се Фиона. — Не съм подозирала, че е възможно да се случи нещо подобно. След кръщенето ще настоявам незабавно да се върнем в Дъблин.
В храстите Айлийн направи гримаса на погнуса.
— Вина за това имам и аз — рече Катрин.
— Какво искаш да кажеш?
Катрин понечи да каже нещо, но се поколеба и засрамено сведе поглед. След това дълбоко си пое дъх и призна:
— Двамата с Хю вече не спим заедно.
— Ах, бедната ми! Ужасно съжалявам.
Катрин извърна глава към приятелката си.
— Не ме разбра… аз реших така, не той.
Фиона зяпна от учудване.
— Ти обичаш Хю. Защо тогава отказваш да споделиш леглото си с него?
— Аз… аз… се боя — отвърна Катрин. — Търлаф… — неспособна да довърши изречението си, тя замълча.
Фиона никога не се бе страхувала от интимни контакти.
— Какво се е случило? — предпазливо попита тя, опитвайки се да не притеснява приятелката си.
— Аз… — Катрин се изчерви. — Той ме омърси.
— Била си негова пленница.
— Но аз презирах Търлаф и се чувствам толкова… толкова омърсена — обясни Катрин. — Какво ще стане, ако Хю… разбираш ли… и аз повече не…
На лицето на Фиона неочаквано се изписа облекчение и тя се подсмихна. След това се закиска. Тихият й кикот постепенно премина в сърдечен смях, докато по бузите й не рукнаха сълзи. Не след дълго Фиона се държеше за стомаха от смях и се опитваше да си поеме дъх.
Катрин я погледна ужасено. Как бе възможно приятелката й да намира нещо смешно в едно толкова ужасно признание.
— Кати О’Нийл, как е възможно след два брака и три деца все още да си така невероятно наивна?
— Какво искаш да кажеш? — смутено попита Катрин.
Опитната Фиона повдигна едната си вежда.
— В деня на сватбата си отдавна вече не бях девствена. Смяташ ли, че съм недостойна за Майкъл, защото ме е докосвал друг мъж?
— Ами… — поколеба се Катрин, тъй като не искаше да обижда приятелката си.
— Много благодаря — иронично рече Фиона и се ухили — Въпреки че мъжът ми би трябвало да знае по-добре, той смята, че когато сме се срещнали, съм била девствена. Е, най-малкото почти. Хю мисли същото за теб. Влюбените мъже понякога са доста глупави.
Катрин се засмя неволно.
— Мога да те посъветвам единствено час по-скоро да подмамиш Хю в леглото си — каза Фиона.