Когато чуха, че някой се приближава, двете жени се огледаха изненадано.
Айлийн бе скрила гнева си зад очарователна усмивка. С малко повече късмет госпожа Катрин нямаше да може да последва съвета на Фиона.
Повечето прислужници тъкмо се бяха събудили, когато рано на другата сутрин Катрин се запъти към конюшните. Отново бе прекарала дълга безсънна нощ и под очите й се бяха образували тъмни кръгове. По чудодеен начин графинята се бе превърнала в мърляво момче, облечено в износени дрехи за езда — панталони, риза, шапка и удобни кожени ботуши.
Една дълга езда щеше да се отрази добре на нервите й. След това щеше да се справи с тази глупава патка, която се бе осмелила да нахлуе в дома й.
Когато наближи конюшните, пред очите й се разкри гледка, която я накара да замръзне на място. Хю седеше на жребеца си, а отвратителната натрапница величествено се кипреше до него.
Айлийн първа забеляза Катрин и й хвърли триумфиращ поглед. Някой страничен наблюдател би казал, че тя е графинята, а Катрин — нейно конярче.
Погледът на Катрин спря върху коня, който яздеше Айлийн, и очите й внезапно се разшириха от гняв.
— Какво означава това? — попита тя.
Чувайки гласа на съпругата си Хю се извърна усмихнат и първото нещо, което му направи впечатление, бе облеклото й. Той неодобрително огледа Катрин от главата до петите, след това отмести поглед към русата красавица, сякаш искаше да сравни двете жени. Гримасата му даваше да се разбере, че Катрин не е издържала сравнението.
— Двамата с Айлийн отиваме да пояздим — отвърна той. — Ще дойдеш ли с нас?
— Собъл е моя — настоя Катрин. — Кажи й да слезе от коня ми.
Хю извърна глава, за да погледне Айлийн, но младата жена отбягваше погледа му. Изглежда дамата го бе излъгала относно позволението на Катрин да вземе Собъл. Е, вече не можеше да се направи нищо. Хю разбра, че трябва да избира по-малкото зло. Реши да апелира към гостоприемството и вежливостта на съпругата си. По-късно щяха да си изяснят всичко. Какво друго му оставаше?
— Кати, конюшните са пълни с коне — каза Хю, — избери си някой друг кон.
— Искам си Собъл. — Катрин тропна с крак, за да подсили ефекта от думите си.
— Собъл е твоя, защото аз ти я подарих — отвърна Хю, чието раздразнение заплашително растеше. — Забравяш, че Айлийн е наша гостенка. Веднага се извини!
Изминаха няколко мига, в които Катрин и Хю се стрелкаха гневно с погледи. Накрая той наруши мъчителното мълчание.
— Чакаме те тук.
— Върви по дяволите! — изтърси Катрин и го заплаши с юмрук. — Вземи със себе си и своята скъпа гостенка! — След тези думи тя се обърна и гордо пое към къщата.
— Веднага се върни! — извика Хю. Заповедническият му тон я накара да ускори крачка, а накрая дори да се затича. Хю трябваше да прикрие една одобрителна усмивка, тъй като тесните панталони чудесно подчертаваха ханша на съпругата му.
— Съжалявам, ако съм станала причината за тази неприятност — извини се Айлийн, за да привлече отново вниманието му.
— Глупости — каза Хю, потискайки желанието здравата да я разтърси. — Моля ви, приемете извиненията ми от името на Катрин.
Айлийн се усмихна.
— Как бих могла да откажа нещо на толкова привлекателен мъж като вас?
Съпроводена от любопитните погледи на суетящата се наоколо прислуга, Катрин се втурна в къщата, изкачи стълбите и затръшна вратата след себе си. Тя се завтече към прозореца и се загледа навън.
— Ето я — прозвуча обърканият глас на Мод, която в този момент влизаше в стаята. — Вече си мислех, че си изчезнала.
Забелязала тъжното й изражение, Мод пое плачещия Матю от ръцете на Нели и й направи знак да ги остави сами.
Катрин седна в едно от креслата пред камината и разголи гърдите си. Без да каже нито дума, тя взе на ръце гневно ревящото си бебе и му подаде зърното. Матю веднага се успокои.
— Ще напусна Хю — простена Катрин и угрижено погледна Мод. Долната й устна потрепера при конвулсивния опит на младата жена да сдържи сълзите си.
— Нищо чудно — отвърна възрастната жена. — Цял Дънганън знае, че с графът не делите едно легло.
— Не се бъркай, където не ти е работа — тросна й се Катрин.
— Все едно дали ви харесва или не, сега ще ме чуете — решително рече Мод. — Посрещнах ви в този дом като невеста на Шон, а когато той умря, бях неотлъчно до вас. Израждала съм две от децата ви и се опитах да ви утеша за загубата на друго едно. Аз бях онази, която се застъпваше за вас пред Търлаф в момент, когато от него можеше да се очаква всичко. През цялото това време съм се грижила за вас като родна майка, затова сега ще ме чуете.