— Чичо Хю каза, че ще стана прочута ирландска кралица — продължи момичето с блестящи от вълнение зелени очи. — Един ден аз ще стана кралица на Ирландия. Чичо Хю ми обеща.
— Виж ти! — Катрин прегърна дъщеря си. — Сигурна съм, че ще бъдеш най-великата кралица на всички времена, дори по-велика и от Елизабет Тюдор.
— Елизабет коя?
Нечий смях привлече вниманието й. Със скръстени на гърдите ръце, Хю стоеше облегнат в рамката на вратата.
— Добро утро — поздрави той. — По-добре ли се чувствате?
Тъй като не знаеше как да се държи, Катрин само го гледаше, без да продума. Трябваше ли да се бои от него? Ако нямаше лоши намерения, защо тогава я бе отвлякъл?
„Добре сложен — неволно прецени външността на Хю Катрин. — С блестящи очи, когато се смее… пленителна усмивка…“
— Мамо, кажи „Добро утро“, иначе ще те сметнат за невъзпитана — намеси се Мейв с шепот, който можеше да бъде чут в другия край на къщата.
— Добро утро. — Катрин се изчерви заради мислите, които бяха нахлули в главата й. — Чувствам се много по-добре.
Без да чака покана, Хю влезе в стаята и пристъпи към леглото.
— Влез спокойно, чичо Хю — промърмори Катрин.
— Ела, Мейв — повика момичето Поли. — Да се погрижим за закуската и банята на мама.
Когато мъжът се обърна към Катрин, усмивката му замръзна. Огромната нощница на Пег се бе свлякла и бе открила едното рамо на младата жена, което й придаваше неустоимо прелъстителен вид.
„Какво, по дяволите, става с мен? — запита се той, усещайки мъжката си гордост да набъбва заплашително. — Бил съм с много жени, при това не се е налагало да ги отвличам.“
Той отмести поглед с въздишка, но веднага отново по магически начин бе привлечен от голото й рамо „Мили боже!“ — тайно започна да се моли той. Тази жена бе самото изкушение.
Катрин проследи погледа му. Пламнала от гняв, тя оправи нощницата си.
— Трябва да обсъдим доста неща, но за съжаление се налага да отсъствам почти цял ден — обясни Хю, питайки се дали руменината е покрила цялото й тяло… Той се покашля и прогони тази представа от главата си. — Какво ще кажете да вечеряме заедно?
— Както желаете. — Всъщност Катрин имаше съвсем други планове, в които не влизаше продължителен престой в Дъблин, а още по-малко вечеря с Хю.
— Тогава до довечера — Сигурен, че тя най-сетне се бе предала, Хю понечи да напусне стаята, но все пак на прага спря. — Цялата къща е на ваше разположение, но не правете нищо необмислено. Непрекъснато ще бъдете наблюдавана. — Веднага след тези думи той изчезна.
Катрин се облегна назад и погледна към вратата. „Какво всъщност възнамерява да прави с мен? Възможно ли е да го убедя да ми помогне да стигна до Англия? Наблюдавана? Това високомерно копеле!“
Отчаяна от окаяния си вид, Катрин спря на площадката на стълбището и се опита да изглади една въображаема гънка на роклята си — роклята, която носеше в деня на бягството си от Дънганън. Макар и някога да беше любимата й рокля, тя бе толкова семпла, че подхождаше повече на някоя селянка. „Рокля за пикник“ — помисли си младата жена с тъжна въздишка.
Без да подозира, че съдбата й ще се реши в най-скоро време, Катрин изправи рамене и заслиза надолу по стълбите. В главата й цареше истински хаос. „Какво възнамерява да прави с мен този О’Нийл? — за стотен път се питаше Катрин. — Може би иска да ме склони той да поеме наследствените права на децата ми?“ Никога нямаше да се съгласи на подобно нещо. От друга страна — трябваше да си го признае — човекът се бе показал много любезен. Може би щеше да успее да го убеди да я пусне в Англия.
Катрин колебливо спря и се огледа. Наоколо не се мяркаше жива душа. Неочаквано сякаш от небитието изникна Пег, която й се усмихна окуражително и я въведе в господарската трапезария.
Дочул вратата да се отваря, Хю се обърна усмихнат към тях. С тъмнокафявия си панталон и кремава риза, той бе облечен семпло и същевременно елегантно Кафявите му очи блестяха, а цветът на лицето му издаваше цветущо здраве.
Катрин избягна погледа му и огледа стаята, която бе обзаведена по мъжки вкус. Стените бяха покрити със скъпи, изобразяващи ловни сцени гоблени, а на прозорците висяха тежки завеси. Заради хладния нощен въздух и камината пращеше слаб огън. Хю се чувстваше удобно в тази изискана обстановка — факт, който не убягна от погледа на Катрин.
Той прекоси стаята, предложи ръка на гостенката си и я отведе до масата.
— Изглеждате очарователно, госпожо.
— Трябва да се извиня за облеклото си — побърза да отвърне Катрин и се изчерви. В сравнение с него тя бе облечена в парцали. — Аз… напуснахме Дънганън толкова бързо, че…