— Обичахте ли го? — неочаквано попита Хю.
— К-какво?
— Обичахте ли чичо ми? Бяхте ли щастлива с него?
— Как смеете! — гневът на Катрин бе по-силен от всеки страх. — Бракът ми с Шон изобщо не ви засяга.
Хю се ухили.
— Още веднъж ви благодаря, че ме поставихте на мястото ми.
След това вечерята продължи без повече спречквания. Хю, който сега повдигаше само незначителни теми, успя на няколко пъти да накара хубавата си гостенка да се усмихне. Чашата на Катрин никога не оставаше празна и след вечеря, младата жена вече се чувстваше леко замаяна. Хю стана и й предложи ръка, след това я отведе в кабинета си.
Катрин не можа да не се възхити на обзавеждането на стаята. До прозореца имаше писалище, а срещу вратата — камина, в която уютно пламтеше огън. Пред камината бяха поставени две удобни кресла.
Хю й предложи едното, след което и сам седна. Без да откъсва очи от нея, той обмисляше как би било най-добре да започне.
— Защо наредихте да ме доведат тук? — попита Катрин, помагайки му да започне.
— На първо място, за да осигуря безопасността ви ~ дипломатично отвърна Хю. — Втората причина е… Двамата с вас ще се оженим час по-скоро.
„Пак ли?“ — помисли си Катрин. Спомни си, че см бе дала дума да се държи вежливо.
— Извинете — рече тя, — но да не сте се побъркал?
— Вие ще се омъжите за мен — повтори Хю, подчертавайки всяка дума.
— Арогантността изглежда е семейна черта.
— За кое семейство става дума — за моето или за вашето? — парира Хю.
— Няма намерение нито да се заяждам с вас, нито да се омъжвам за вас — Катрин го стрелна с очи, но мрачното изражение на лицето му й вдъхна страх. Опасно бе да го настройва срещу себе си.
— Моля ви да ме разберете — поде тя. — Съвсем отскоро съм вдовица и нямам намерение да се омъжвам отново.
— Повторната женитба е за предпочитане пред много други неща — хладно рече Хю. — Не сте ли съгласна?
— Това заплаха ли е?
— За бога! — „Веднъж е мека като памук — с растящо раздразнение си помисли Хю, — а след това отново заприличва на същински дракон — което повече й изнася.“ Той си пое дълбоко дъх, възвърна си самообладанието и продължи: — Искам да кажа, че да бъдете графиня на Тирон е за предпочитане пред това да скитате бездомна, или да бъдете оставена на милостта на Търлаф.
— Графиня на Тирон? — повтори Катрин. — Говорите с недомлъвки.
— Чуйте ме добре — рече Хю и се наведе напред. — За вас няма място в Англия. Майка ви се е омъжила повторно, а когато брат ви порасне и се ожени, съпругата му ще стане господарка на замъка Базълдън. Кралицата навярно ще ви омъжи за някой англичанин, но дали той ще се грижи за заченатите от един ирландски бунтовник деца? — За миг думите му останаха да висят във въздуха, след което той добави: — Женитбата би била от полза и за двама ни.
— Така ли?
— Заради Шон кралицата ми отказваше графска титла. — Тъй като даваше обещания с голямо нежелание, той стана и се приближи към писалището. Наля си чаша уиски и отново се обърна към нея. — Ако се оженим, кралицата ще ми признае титлата на граф Тирон, а ако родите син, аз ще го направя свой наследник.
— Кралицата не е глупачка — рече Катрин. — Тя няма да даде благословията си за този брак.
— Какво ви кара да мислите, че вече нямам съгласието й?
— Ако, както твърдите, за мен и за децата ми в Англия вече няма място — отвърна Катрин, — бих могла да се върна в Дънганън. В края на краищата синът ми така или иначе ще наследи имението.
— Да се върнете при Търлаф? Не ми се вярва.
— Търлаф иска просто да има всичко, което е принадлежало на Шон — обясни му тя.
— Доста убедително — рече Хю, възхитен от логиката й. — Жените с необикновена красота и остър ум са рядкост.
Безсрамното му държание я караше да кипи вътрешно и сега й хрумна един остроумен вариант на ирландски стих:
— Ах, как хубаво е, боже, намерих странен мъж — и двете да приеме може.
— Казах го като комплимент — отвърна Хю, който не искаше да се поддаде на провокацията й. — Сега Търлаф е глава на рода О’Нийл и, както научих, иска да се ожени за вас. Ако се върнете в Дънганън, той или ще го стори, или ще нареди да ви убият.
Това бе самата истина. Патрик също й бе намекнал нещо подобно. Катрин предчувстваше, че ще изгуби този словесен двубой.
— Защо решихте да помогнете тъкмо на вдовицата на Шон и на децата му? — попита тя. — Той е убил баща ви и вероятно е замесен в убийството на брат ви.
— Нямаме друг избор. Заедно ще победим, но ако тръгнем по различни пътища, ще се унищожим един друг.
Катрин се изправи, прекоси стаята и застана пред него.