— Наистина ли ще обявите сина на Шон за свой законен наследник?
— Да.
Катрин се извърна и няколко мига размишлява върху думите му.
— Ще обмисля предложението ви — рече накрая тя. Хю протегна ръка и я обърна с лице към себе си. Телата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго.
— Трябва да го сторите — настоя той.
— Да, ще помисля — опита да се отскубне тя.
Хю отпусна ръка. Когато заговори, гласът му прозвуча меко и убедително.
— Нямаме време за дълги размисли. Трябва да ви направя своя жена, преди Търлаф да ви е отвел обратно в Дънганън.
Катрин се поколеба. Не бе помисляла за тази възможност. Имаше ли избор?
— Ще подпишете ли документ, в който признавате сина на Шон за свой наследник? — попита тя.
— Вече ви казах — отвърна Хю, който вече знаеше, че е спечелил.
— В присъствието на свидетели?
— Да. — Погледът на Хю спря върху гърдите й и за част от секундата той си помисли за безчислените нощи, който щяха да прекарат заедно като брачна двойка.
— Ако приема — попита Катрин, която бе забелязала погледа му, — какви ще бъдат отношенията между нас?
— Не ви разбирам.
Вбесена, Катрин се извърна и грижливо подбра думите си.
— Допускам… че бракът ни ще бъде чисто формален.
— Боя се, че грешите, госпожо. Бракът си е брак. — Когато тя се опита да отвърне поглед, Хю внимателно я накара да го погледне. Тонът на гласа му бе категоричен, без да е неприятен. — Ще живеете тук с мен, ще спите в леглото ми и ще ми родите деца. Бракът ни ще бъде консумиран. Сама знаете, че така е редно.
Разколебана от думите, близостта и мъжкото му излъчване, Катрин заекна:
— К-кононсумиран, когато с-синът ми се роди?
— Не, веднага след брачната церемония.
— Няма да позволя да навредите на нероденото ми дете.
Учуден от дързостта й, Хю се замисли над последните думи на младата жена и се улови, че го занимава мисълта какви ли са на цвят очите й, когато е ядосана.
— Възможен е някакъв компромис — омекна той. — Бракът ни ще бъде консумиран веднага след венчавката, а след това ще изчакам, докато се възстановите от раждането. Това е едно повече от великодушно предложение.
— Готов ли сте да сложите подписа си под него?
— Не, госпожо, не съм — изръмжа Хю и впери поглед в зелените й очи на вещица. — Личният ми живот, или както искате го наречете, не засяга никого другиго.
„Мили боже, каква коварна змия!“ — Все още за него бе загадка как бе успявала да се справи с непредвидимите избухвания на чичо му.
— Какво, по дяволите, сте зяпнала там?
— Пяната.
— Пяната?
— Да — с престорена невинност отвърна Катрин. — Знаете ли, малкото луди, които съм видяла с пяна на устата… винаги ме е впечатлявало… Простете, ако съм ви засегнала.
Хю не бе свикнал да губи самообладание, но сега му с мъка му се удаде да запази спокойствие. Той преброи наум до десет, след това до тридесет, за да е сигурен, че няма да забрави добрите си маниери.
— Дори и да ми се хвърлите в краката и да ме молите за малко внимание — зарече се той, — няма да ви докосна с пръст, преди бебето да се е родило. Давам ви думата си на благородник — Той я огледа от главата до петите, след това добави: — Няма да ми е трудно да спазя обещанието си.
Побесняла, Катрин му се усмихна и му обърна гръб. Знаеше, че бракът означаваше да се подчини на настроенията и страстите на този мъж. Ех, ако можеше да се върне у дома… Но Тирон се падаше по право на сина й и Катрин държеше той да го наследи. „По-добре този О’Нийл, отколкото Търлаф или някой непознат англичанин“ — каза си тя.
Младата жена се обърна и това рязко движение завари Хю, който се бе възхищавал на задните й части, напълно неподготвен. Безсрамието му накара Катрин да присвие очи, но тя не каза нищо. Вместо това пристъпи към него.
— Съгласна съм — прие тя.
Хю се отпусна и се засмя.
— Да скрепим ли сделката с целувка?
Катрин изтръпна и отстъпи крачка назад.
— След подписването на договора — ледено отвърна тя.
Когато се взря в гордо вдигнатото й лице, Хю разбра, че с него е свършено. Очите й отразяваха смарагдовия остров Ирландия. Блестящи и мамещи, те караха кръвта да кипи във вените му и го омагьосваха. Той направи крачка напред, лицето му все повече се приближаваше към нейното, докато накрая устните му докоснаха нейните и той вкуси от сладостта им.
Неспособна да помръдне, Катрин почувства как се поддава на магията му, която опиваше сетивата й. Ръката на Хю, която я държеше през кръста, й пречеше да се отскубне.
— Пуснете ме — прошепна тя.
— Никога.
Едва когато усети хладното острие, опряно в гърлото си, Хю престана да я целува.