— Как…?
— Взех го след вечеря. — Катрин стискаше ножа толкова силно, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Сега тя отстъпи крачка назад, но сякаш омагьосан, погледът й не можеше да се откъсне от устните на мъжа. Какво ставаше с нея? Събирайки последното останало й достойнство, Катрин му подаде ножа, след което се обърна и излезе от стаята. С бавни крачки прекоси вестибюла, но след това се втурна нагоре по стълбището, преследвана от смеха на Хю.
„Красива, дръзка и интелигентна“ — мислеше той замечтано, възхитен от държанието на младата жена. Още не бе срещал англичанка, която да притежава всички тези качества. А сега тя бе в дома му и скоро щеше да стане негова съпруга! Едно знаеше със сигурност: Животът с това темпераментно създание нямаше да е скучен.
4
На другата сутрин Хю закуси с Патрик, Конъл и Сийн. Когато Пег влезе в трапезарията, за да отнесе съдовете, Хю я помоли да седне при тях. Имал да сподели нещо важно. Четиримата го зяпнаха в очакване.
— Двамата с госпожа Катрин ще се оженим… при това колкото е възможно по-скоро — обясни Хю. Думите му предизвикаха неловко мълчание.
Пръв се съвзе Патрик.
— Тя знае ли? — сухо попита той.
— Снощи тя прие предложението ми. — След като хвърли скрит поглед към присъстващите, Хю добави: — Изглежда госпожа Катрин притежава не само красота и интелигентност, но и добър вкус. — Мъжете прихнаха и Хю се присъедини към тях.
— Поръчах да повикат шивачката на Фиона Фицджералд — рече Хю, обърнат към Пег. — Когато мадам Бюжо пристигне, заведете я, моля, горе при госпожа Катрин.
— Да не си наредил да събудят бедната жена посред нощ? — попита Патрик.
— Не. — Хю се ухили. — Още вчера й изпратих известие. Четиримата мъже се разсмяха цинично, но арогантността им дойде в повече на Пег.
— Спести си ругатнята — рече Хю, който бе забелязал смръщеното й чело. — Можем ли до две седмици да подготвим малък прием?
— Да.
— Добре. Пригответе за госпожа Катрин стаята, която е свързана с моята, но не й казвате още за преместването.
Икономката го погледна ужасена. Онова, което кроеше, бе доста неприлично.
— Намеренията ми са съвсем почтени — увери я Хю с небрежен жест. — Това ще ни спести едно преместване в последствие. А сега върви.
Мърморейки под носа си, Пег напусна стаята. Нали господарят не очакваше, че ще му повярва?
— Ти иди при отец Дън от „Сейнт Мери“ и му предай, че искам да бъдат вдигнати знамената — нареди Хю на Сийн. — Ако стори това, „Сейнт Мери“ ще получи щедро дарение. Ако ли не, кажи му да върви по дяволите.
„Опитва се да подкупи духовник“ — удиви се Патрик. Дори Шон не би дръзнал да го стори. Да види Хю О’Нийл в действие, бе наистина вълнуващо преживяване.
— Когато знамената се развеят над църквата, Търлаф ще се опита да си върне Катрин, преди да е станало късно. Затова трябва да бъдем изключително предпазливи, където и да е той. — Когато братята кимнаха в знак на съгласие, той продължи: — Вие двамата ще останете тук. Един от вас винаги трябва да стои на пост и да е подготвен и за най-лошото от страна на Търлаф.
— Ако нещо се обърка — рече Патрик и се запъти към вратата, — виновен ще бъде Конъл. — Брат му го последва разгневен.
В този момент се появи сър Хенри, който седна на освободения от Патрик стол.
— Получих съобщението ви — рече той, преглъщайки една прозявка. — Какво толкова спешно има?
— Ще се женя и имам нужда от помощта ви — отвърна Хю.
На лицето на англичанина се изписа изненада. След това той се засмя.
— Жените се и имате нужда от помощта ми? — повтори сър Хенри. — Да не би да искате да ви сватосвам?
Хю поклати глава усмихнат.
— Най-късно до утре вечер ми е необходим брачен договор.
— Коя е булката? — попита сър Хенри.
— Катрин Деврьо О’Нийл. — Хю внимателно очакваше реакцията на събеседника си. — Вдовицата на чичо Шон.
Сър Хенри зяпна от учудване.
— Дъщерята на покойния граф Базълдън?
— Познавате ли я?
— Не. Защо е това бързане?
— Дамата се съгласи без особена охота — призна Хю, — но няма да може да се отметне, след като бъде подписан брачният договор. — След това подхвърли на честолюбивия англичанин една неустоима примамка. — Веднага щом се оженим, двамата с госпожа Катрин ще подадем петиция до кралицата за Тирон. А за да докажа верността си към короната, ще се погрижа за потушаване на размириците срещу нейно величество. Разбира се, на собствени разноски. Това трябва да се хареса на нейно величество Не сте ли съгласен с мен?
Сър Хенри кимна, обмисляйки какви изгоди би могъл да извлече за себе си от цялата тази история.