— Кажете ми условията и моят секретар ще изготви договора. Ще ви го донеса тази вечер.
— Благодаря, Хенри. Пег ще ви сервира закуска в кабинета. Ше надникна при госпожа Катрин, за да видя как вървят нещата с шивачката, и веднага се връщам.
На горния етаж Хю вече бе вдигнал ръка, за да почука на вратата на Катрин, когато размисли и с надежда да я завари необлечена, натисна бравата и влезе направо.
„Днес е щастливият ми ден“ — помисли си Хю, очарован от гледката, която видяха очите му. Поли наблюдаваше действията на шивачката, докато малката Мейв отегчено гледаше през прозореца. Мадам Бюжо вземаше мярка на оскъдно облечената Катрин.
Хю спря незабелязано до вратата, поглъщайки с поглед бъдещата си съпруга.
Погледът му се плъзна от изящните й ходила към дългите крака и спря очарован на добре заобления ханш и примамливи бедра. От гледката едва не му прималя, но в този момент погледът му попадна на издутия й корем и при вида на наследството, оставено му от Шон, Хю смръщи чело. Когато Катрин се наведе, за да каже нещо на коленичилата пред нея мадам Бюжо, Хю помисли, че налетите й гърди ще изскочат от деколтето.
Той въздъхна и си пожела идните две седмици да преминат като миг. „Има господ на небето и по необясними причини той е особено благосклонен към мен.“
Когато вдигна поглед, Катрин забеляза желанието в замъгления му поглед. Почувства се ужасно уязвима и незащитена. След това си спомни целувката от предната вечер п внезапно разтрепераното й се тяло се покри с руменина.
— Чичо Хю — извика Мейв и се втурна към него.
Усмихнат, Хю се наведе, за да посрещне бурната й прегръдка.
— Мама казва, че ще останем тук завинаги — изтърси момиченцето. — Много те обичам, чичо Хю. Ще получа ли свое конче?
— Мейв! — строго извика Катрин.
Хю усмихнат мислеше колко инстинктивни и непреднамерени са предпочитанията на жените. Дарявайки майката с един последен възхитен поглед, той прегърна детето.
— Може би, но само най-послушните момиченца получават за подарък понита.
„Вечно да се спазари“ — подигравателно си помисли Катрин.
— Поли, нека Патрик ви заведе двете с Мейв в конюшните и да ви покаже конете — рече Хю и се престори, че не забелязва неодобрителния поглед, който му хвърли бъдещата му съпруга. Доволна от това поръчение, камериерката на Катрин се усмихна и заедно с Мейв отиде да потърси Патрик. Мисълта, че той се възползваше от слабостта на Поли към Патрик, накара Катрин да кипне вътрешно.
Мадам Бюжо, която отдавна бе превалила зенита на младостта си, бе слаба, запазена жена. Кафявата й коса бе осеяна със сиви нишки. Благите й, лешниковокафяви очи излъчваха добрина и остроумие. Шивачката се отнасяше изключително снизходително към чуждите слабости, тъй като бе незлоблива по душа.
— Госпожа Катрин е очарователна — каза тя, обръщайки се към Хю.
— Да, смятам себе си за истински щастливец. — Хю се усмихна, наблюдавайки скришом оскъдно облеченото тяло на младата жена.
— Дамата също е щастливка — направи му комплимент мадам Бюжо и потърси съгласие от страна на „дамата“.
— Да. — Катрин извърна поруменялото си от срам лице.
— Елате да разгледате моделите — настоя шивачката и посочи пръснатите върху леглото скици.
Докато мадам Бюжо неуморно бъбреше за кройки, материи и цветове, Хю обви ръка около голите рамене на Катрин. Тази ръка сякаш изгаряше кожата й. Катрин стоеше между двамата, но не разбираше нищо от онова, което се говореше. Когато пръстите му я погалиха предпазливо, цялото й тяло бе разтърсено от сладка тръпка.
— Госпожа Катрин има нужда от изцяло нов гардероб — обясняваше Хю, който изобщо не си даваше сметка за въздействието на прегръдката си. — Веднага й трябват три-четири нови тоалета, а сватбената рокля трябва да е готова до две седмици. Всичко останало можете да ушиете след това. Ще имате ли някакви проблеми?
— Желанията ви са закон за мен — увери го шивачката.
Хю неочаквано прегърна Катрин и благопристойно я целуна по слепоочието.
— Скъпа, сър Хенри ме очаква в кабинета. Договорът ще бъде готов тази вечер. — След тези думи той понечи да излезе, но на прага спря, сякаш току-що му бе хрумнало нещо.
— Госпожо Бюжо, погрижете се роклите да са малко по-широки от необходимото.
Ужасена и ядосана, Катрин почувства, че се задъхва под недоумяващия поглед на шивачката.
— Госпожа Катрин е бременна — лаконично обясни Хю.
— О! — възкликна мадам Бюжо, която предположи, че Хю е гордият баща. На лицето й изгря блага усмивка. — L’amour!
— Oui, L’amour! — отвърна Хю и изчезна, но смехът му дълго кънтя по коридора.