— Госпожо Бюжо, нямате ли някоя рокля, която бих могла да облека тази вечер? — попита Катрин, след като си бе възвърнала самообладанието.
Шивачката прекъсна работа и замислено смръщи чело. След миг изразът на лицето й се проясни.
— Имам една рокля, която всъщност бе за…
— Ще ви платя тройна цена — прекъсна Катрин изненаданата от подобна шедрост жена. — Виждате ли, нямам какво да облека тази вечер.
Мадам Бюжо реши, че очарователната млада жена има по-голяма нужда от роклята от нейната първоначална собственичка, и кимна.
— Ще я донеса следобед, след като направя необходимите поправки. — Шивачката се усмихна. Госпожа Фиона щеше да побеснее, когато научеше, че една и съща жена е отнела не само мъжа, но и роклята й. Какво деликатно положение!
Докато по-късно същия ден слизаше по стълбите, Катрин изглеждаше наистина великолепно в новата си рокля с дълги широки ръкави. Горната част бе плътно полепнала по тялото й, а квадратното деколте бе прекалено дръзко и съблазнително за нейния вкус! Поне да бе взела със себе си някакви бижута!
Катрин огледа намусено дръзкото си деколте, но след това й хрумна една мисъл, която я накара да се усмихне. Този арогантен О’Нийл имаше нахалството да поръчва сватбена рокля, без още да има невеста. Трябваше да получи един добър урок. Тя щеше да приеме двустранния договор, но нямаше да даде на този похотливец нищо повече от онова, което повелява дългът й.
Самоувереността й се стопяваше с всяка крачка, която я приближаваше към кабинета. Младата жена бе обзета от нервна нерешителност. Веднъж подписала договора, бягството бе невъзможно. Или? Какво да прави — да остане тук или да избяга с Мейв? Но къде можеха да отидат? Бе избягала от Дънганън само с роклята на гърба си.
Катрин изправи рамене и почука на вратата. Отвори й Хю, който веднага забеляза отчаяното й изражение. Той улови ръката й. Дръпна младата жена в стаята и захлопна вратата, докато сър Хенри и Патрик се надигаха от столовете си.
— Тази вечер изглеждаш прелестно — галантно я увери Хю, опитвайки се да я успокои. — Роклята ти стои чудесно, скъпа моя.
— Радвам се, че ти харесва — отвърна Катрин с победоносна усмивка. — За спешната поръчка обещах на мадам Бюжо тройна цена.
Сър Хенри и Патрик се закискаха тихо, но Хю запази спокойствие. Устните му се извиха под формата на буквата „О“, а в очите му проблесна усмивка. Младата жена се показваше много по-остроумна, отколкото бе сънувал някога, а нямаше нещо, което той да ценеше повече от предизвикателството.
— Скъпа, бих искал да те запозная със сър Хенри Сидни — представи й англичанина Хю. — Сър Хенри и Патрик ще бъдат свидетели на подписването на нашия брачен договор.
Катрин протегна ръка на англичанина.
— Радвам се да се запозная с вас, господине.
— Не мога да ви опиша колко се радвам, че Хю показа достатъчно здрав разум да се ожени за англичанка — рече сър Хенри.
Хю я отведе до писалището си и след като подписа брачния договор, подаде перото на Катрин.
— Твой ред е, Кати.
— Нямам навика да поставям подписа си под документи, които не съм чела.
— Можеш да четеш? — Хю бе искрено изненадан.
Засегната, Катрин го стрелна с поглед.
— Вземах уроци от учителя на брат си. Освен това имам и други дарби, за които не подозираш.
— Надявам се — промърмори той, вперил поглед в гърдите й.
Катрин се изчерви до уши. Сър Хенри и Патрик, които с мъка се сдържаха да не прихнат, отвърнаха погледи.
— Всичко е както се уговорихме — увери я Хю — Няма нужда да го четеш.
— Настоявам — отвърна Катрин.
— Не ми ли вярваш?
— Не особено.
Този отговор постигна целта си. Хю й подаде документа и се отдалечи, но продължи небрежно да я държи под око. Катрин прочете документа може би по-внимателно, отколкото бе необходимо. Всичко беше наред, а и тя не бе очаквал, че Хю ще се опита да я измами. Просто искаше да го ядоса.
След като прецени, че й е оставил достатъчно време, Хю пристъпи към нея и я подкани да сложи подписа си. След Катрин се подписаха и сър Хенри и Патрик. Когато приключиха, Хю наля на всички по чаша уиски.
— За госпожа Катрин, най-очарователната жена, която някога съм виждал — вдигна тост Хю, без да откъсва блестящите си кафяви очи от нейните. Сър Хенри и Патрик вдигнаха чаши, а Катрин — необяснимо трогната от думите на годеника си — го дари с очарователна усмивка.
— Хайде да вечеряме — предложи Хю.
— Имате ли нещо против да поговоря на четири очи с Патрик? — попита Катрин.
Хю поклати глава и двамата със сър Хенри напуснаха помещението.
— Моля те да ми простиш за онова, което ти наговорих вчера — извини му се Катрин.