— Няма нищо за прощаване — усмихнато отвърна той.
— Мислиш ли, че постъпвам правилно?
— Един бог знае, но мисля, че не сгреши, избирайки Хю.
— Единственото ми желание е синът на Шон да наследи Тирон, независимо от цената — обясни Катрин, която отчаяно търсеше нечие одобрение.
Патрик докосна ръката й.
— Напълно съм съгласен с теб.
— Животът ми с Шон бе истински кошмар — призна Катрин. — Постоянните му изневери разрушиха надеждите ми за щастлив брак, а избухливостта и ужасният му характер ме докарваха до отчаяние. Този брак ме обрича на съжителство с един друг О’Нийл, който навярно притежава същите недостатъци като чичо си.
— Кълна се да те закрилям — обеща Патрик. — Освен това Хю и Шон са толкова различни, колкото денят и нощта. Ако се окаже, че съм се лъгал, обещавам да ти помогна да избягаш в Англия.
— Какво щях да правя без теб — прошепна Катрин и стисна дланите му. — Ще ме отведеш ли до олтара в деня на сватбата?
— За мен ще бъде чест — гласът на Патрик прозвуча дрезгаво, а в очите му блестеше подозрителна влага.
Патрик съпроводи Катрин до трапезарията, а Хю я отведе до мястото й. Сър Хенри и Патрик седнаха срещу домакина и бъдещата му съпруга.
Пег внесе вечерята. Имаше раци и охлюви в масло, фазан в пикантен сос, пресни хлебчета, салата от краставици и листни зеленчуци, а към всичко това — силно бургундско вино.
— Сватбата ще бъде без особени церемонии — тъкмо обясняваше Хю на сър Хенри.
— Помолих Патрик да ме отведе до олтара — прекъсна го Катрин.
— Чудесна идея — в гласа на Хю звучеше одобрение. Може би наистина трябваше да му се довери и да отвърне на дружелюбността му.
— Какви приготовления трябва да бъдат направени, господине? — попита тя.
— За всичко вече е помислено — отвърна Хю и погали дланта й. — От теб се иска само да присъстваш.
Катрин смръщи чело.
— Кога?
— Моля?
— Щом трябва само да присъствам — каза Катрин със саркастична нотка в гласа, — кажи ми кога ще бъде церемонията и аз ще бъда там. Със сигурност.
Хю я наблюдаваше с присвити очи, а останалите двама мъже се направиха, че не са чули.
— Не исках, да те засегна — рече Хю. — В твоето състояние напрежението може да бъде твърде опасно, а докато не се е състояла церемонията, Търлаф представлява реална опасност.
Логиката му я накара да се почувства много глупава.
— Бременността ме прави прекалено чувствителна — с половин уста промърмори тя.
— Разбирам. — Хю усмихнато погали ръката й сякаш тя бе някое дете, което още повече я вбеси.
За десерт Пег им сервира ягоди със сметана, но потъналата в мисли Катрин не ги и докосна. Превръщаха я в статист на собствената й сватба. Когато разговорът се завъртя около политиката, младата жена изгуби интерес.
— Магуайър отново са нападнали наши войски — тъкмо обясняваше сър Хенри.
— Наистина ли? — подхвърли Хю, преструвайки се на разсеян.
— Да — продължи сър Хенри. — Кралицата вероятно ще се види принудена да изпрати някой, който да сложи точка на тези безчинства. Ръсел не може да огрее навсякъде, разбирате, нали? А…
— Денят бе твърде уморителен за мен — прекъсна го Катрин и се надигна от стола си. Бе преситена от войни и смърт и не желаеше да слуша повече. — Желая ви лека нощ.
Хю бе скочил неволно и сега посегна към ръката й.
— Настанете се удобно в кабинета ми — обърна се той към сър Хенри и Патрик. — Веднага се връщам. — След това се усмихна на Катрин. — Трябва да ти покажа нещо.
Със смесени чувства тя му подаде ръка и тръгна с него нагоре по стълбите. Гневът й от самомнителното му държание все още не бе преминал. Погледна го крадешком, сякаш привлекателното му лице можеше да й даде отговор на всички въпроси. До края на живота си щеше да изкачва същите тези стъпала със същия този непознат, който трябваше да стане неин съпруг. Какво ли им готвеше бъдещето?
Вместо към стаята й Хю я поведе към едно друго, доста по-просто помещение в другия край на Г-образния коридор. Поли вече я очакваше вътре. Катрин го погледна въпросително.
— Тази стая е много по-подходяща за господарката на дома — обясни Хю.
При тази проява на внимание несъзнателната й враждебност напълно се изпари.
Напрежението изчезна от лицето на младата жена.
— Много мило от твоя страна — промърмори тя, докато обхождаше с поглед стаята.
Имаше огромно легло с балдахин и кадифена покривка. Пъстри гоблени красяха стените, а пред камината имаше две удобни кресла. Подът бе покрит със скъпи килими.
Вниманието й бе привлечено от странно откритие. Стаята й в Англия имаше една врата, а в Дънганън — две. Тази тук имаше цели три!